Източник:  www.darikfinance.bg

Няма как да се събори банковата ни система със сценарии. Дори и в най-простия случай - ако някой има да връща кредити и иска да направи така, че да няма на кого да ги върне, това няма как да сработи, коментира бившият финансов министър Симеон Дянков пред "24 часа."

Нашите банкови регулации са по-строги от европейските и когато хармонизирахме законодателството си с ЕС, тази строгост остана. Затова банковата криза от 2008-2010 г. не удари България, въпреки че някои от банките майки навън не бяха в най-доброто си състояние. Отделно, трезорите ни държат много по-висока бърза ликвидност от една средноевропейска банка. Това е допълнителна застраховка срещу ефекта на изкуствената паника, когато някой се уплаши и тръгне да си тегли парите.

Според Дянков не може да става въпрос за банково цунами. Споменът за верижните фалити през 1996 г. си остава, но не е база за сравнение.

Бившият финансов министър подчертава, че пробив на борда не е възможен, дори и да е имало опити. В закона за паричния съвет няма вратички, през които да влезеш и да събориш системата. Левът е обезпечен с много силен резерв в БНБ, а ограниченията пред собствената монетарна политика са по-доброто решение в нашия случай. Голямото политическо постижение за последните 17 години е съгласието по темата за валутния борд. Бордът ще отпадне, когато България влезе в еврозоната

По думите на Дянков Европа излиза от кризата, а у нас тези възможности не се използват. Когато нямаш растеж поради причини отвън, прибягваш до финансовите резерви и до заеми, за да компенсираш дефицита. Когато обаче вече имаш условия за растеж, а парите отиват за кърпене на нереформирани системи вместо например за капиталови разходи с гарантирана възвръщаемост, тогава пропускаш момента и създаваш проблеми, които някой ще трябва да решава утре.

През изминалата една година се наливаха средства, за да се поддържа социално спокойствие. Това обаче е спирала надолу - нереформираните сектори искат все повече пари, без положението да се подобрява. В крайна сметка губиш и социалното спокойствие, губиш и ценно време. Появиха се и идеи за реиндустриализация чрез национализация, които озадачават Дянков.

Харченето в аванс е сигурно условие за нови кризи. Европа няма да е готова за фискален съюз през следващите няколко мандата, въпреки че сега Жан-Клод Юнкер поема нещата. Страните членки просто няма да се съгласят разходните политики на всяка от тях да се определят в Брюксел.  Законът за бюджета все пак е най-важният във всяка държава и е свързан с чувствителния въпрос за суверенитета. Но въвеждането на фискални правила базирани на Маастрихтските критерии във всяко от националните законодателства, е постижимо и работещо решение, смята Симеон Дянков.