Банковата истерия хвърли светлина върху някои български потайности и най-вече върху това, че от години насам нищо в страната не се е променило към по-добро. Ето как някои чужди издания, цитирани от Deutsche Welle, анализират последната криза.

С оглед на актуалните скандали е редно да си припомним колко голяма беше еуфорията в ЕС преди приемането на България на 1 януари 2007 година - препоръчва финансовото издание "Виртшафтснахрихтен" и коментира: "Противно на всички уверения, корупцията и организираната престъпност продължават да процъфтяват, а ЕС е безпомощен. Нещо повече - с милиардните си субсидии дори допринася за новия разцвет на организираната престъпност в страната. Борещите се за надмощие олигарси сега могат да разчитат дори на помощ от Брюксел, което прави битката им още по-ожесточена". Според изданието българската финансова система би могла да изпадне в сериозна криза на доверието, която вече няма да е чисто регионален проблем, а проблем на целия ЕС.

Швейцарският "Нойе цюрхер нахрихтен" също вижда причините за актуалната криза в тясното преплитане между олигарси и политици в България. Точно този фактор, според изданието, за кратко е изправило страната на ръба на пропастта. В статията на швейцарския ежедневник се изразява предположение за наличието на връзка между банковата криза и проекта "Южен поток". "И двамата предприемачи (Д. Пеевски и Цв. Василев - б.ред.) се опитваха да получат поръчки за изграждането на замразения под натиска на ЕС руски проект "Южен поток", пояснява вестникът и разказва за конфликта между олигарсите.

Дали банковата криза е следствие от избуялата организирана престъпност в България или зад нея прозира и "дългата ръка" на Русия, питат се още чуждите издания. В тази връзка "Нойе цюрхер цайтунг" пише, че след погрешно направляваната приватизация, през 1990-те години в България се е стигнало до невиждано на друго място, освен в бившия СССР, преплитане между олигарси и политици. Изданието припомня и това, че организираните от средното градско съсловие в България протести отпреди година имаха за цел да изтикат влиянието на олигарсите от българската политическа сфера.

Чужди банки извличат ползи

Българските вложители в момента оценяват по-високо сигурността на чуждите банки, твърди експерт

Германският "Виртшафтснахрихтен" коментира събитията от финансова и икономическа гледна точка като предлага оценки на Ахим Дюбел, бивш финансов експерт на Световната банка, чиито съвети ползва в момента и германското правителство. Дюбел смята, че цяла Източна Европа крие значителни кредитни рискове за банките от еврозоната. Според него целият регион е икономически доста по-лабилен, отколкото се е предполагало допреди 10 години. "Предизвиканата от слухове банкова истерия в България е доста ясен предупредителен сигнал", казва експертът и коментира: "Дори и банките да са наистина стабилни, каквито са и нашите предположения, икономическата ситуация в отделни части от региона е толкова лоша, че неселението е склонно да вярва на всевъзможни неща", казва той. По-нататък експертът обвинява голяма част от западноевропейските банки, работещи в Източна Европа, които водели погрешна кредитна политика, ориентирана към грешни потребителски групи. Дюбел твърди, че до скоро чуждите банки в региона са водили агресивна политика на евтини кредити, с които да "подбиват цените" на местните си конкуренти от банковия сектор. Голямата част от тези кредити обаче отивали не за инвестиции, а в частните домакинства - т.е. за финансиране на потреблението и дори за "заместване" на отсъстващите доходи на хората, изпаднали от трудовия пазар.

Германският "Ханделсблат" на свой ред отбелязва, че щурмът на вложителите към банките в България е бил спрян, но че доверието в банковата система е било разклатено. Изданието твърди, че кризата в ПИБ и КТБ е донесла ползи на някои чуждестранни банки и най-вече на Банк Аустрия, дъщерна фирма на Уникредит и австрийската Райфайзен. Цитиран е главният икономист на Райфайзен банк Гюнтер Дойбер, който твърди, че австрийските банки отчитат наплив от клиенти, тъй като българите в момента оценявали сигурността на чуждестранните банки като по-висока. По повод стабилността на българските банки Дойбер заявява: "С оглед на солидните системни показатели не вярвам, че българската финансова система може да колабира". Изданието добавя, че макроикономическите показатели на България действително са добри. Независими експерти предричали двупроцентов прираст на българския БВП през тази година.