Текстът в Закона за кредитните институции, че подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", упражнява самостоятелно и независимо своите функции е с цел той да не бъде принуждаван по някакъв начин да предприема или да не предприема надзорни мерки. Това съвсем не означава, че управителят на БНБ и членовете на УС на БНБ не знаят какво се случва с финансовото състояние на банките или какви функции упражнява управление "Банков надзор" и неговият ръководител. Това каза в интервю за БНР бившият ръководител на направление "Банков надзор" и член на УС на БНБ проф. Емилия Миланова. Тя е категорична, че системата за банков надзор у нас е много надеждна и обясни как функционира тя:

„В продължение на 10 години изградихме една изключително надеждна система на банков надзор. Всички банки знаеха как се извършват всички процедури по т. нар. Текущ или дистанционен надзор. Освен това в централната банка се получават на всеки три месеца отчетите на отделните банки и тя ги публикува. За целта на надзора написахме специален наръчник, който след това беше актуализиран, когато свърши моят мандат през 2007 г., и банкитe са запознати в най-големи подробности как се осъществява банковият надзор. Екип на БНБ прави съответната инспекция и по мое време всеки доклад се обсъждаше с всички експерти и тогава г-н Цветан Гунев беше ръководел именно на този експертна група. Така че няма как подуправителят да реши да предприеме или да не предприеме някаква мярка, ако няма данни за това, тоест докладът, който е направен, да сочи съответните нарушения."

По казуса с КТБ проф. Миланова коментира, че липсата на части от кредитните досиета не означава, че кредитите не се обслужват. „Одиторите казват, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредити, тъй като липсват съществени части от кредитните досиета на кредитния портфейл в размер на 3,5 млрд. лв. Ами да попитаме къде са тези досиета? В следствието ли са, в прокуратурата ли са? Няма ли електронни носители на тези кредитни досиета? Да питаме: Тези кредити обслужват ли се, не се ли обслужват?, запита риторично проф. Миланова.

Тя призна, че не е разбрала от изнесената информация от БНБ и от доклада на одиторите каква част от въпросните кредити се обслужват, тъй като е възможно всички да се обслужват, нищо че одиторите не са открили кредитните досиета или не се знае точно какво е обезпечението. Проф. Миланова призова да се намери тази информация.

„След като е взето решение да се върви към обявяване на КТБ в несъстоятелност, при добре управляван процес на обявяването по несъстоятелност е възможно да се съберат значителна част от въпросните 3,5 млрд. лв.", каза Миланова и подчерта: „при добре управляван процес на несъстоятелността".

„И тъй като Министерство на финансите и БНБ смятат да инвестират, те трябва да контролират този процес на несъстоятелността", препоръча проф. Миланова.

Според нея истерията, която се е създала около КТБ, е довела до казуса с банката, такъв какъвто го представя БНБ. „Всичко започна с недопустимо говорене между мажоритарния собственик на КТБ (Цветан Василев - бел. ред.) и депутата от ДПС (Делян Пеевски - бел. ред.) за случващото се или неслучващото се около банката, при което не беше получена никаква институционална подкрепа за КТБ, каквато разбираме е била поискана", посочи проф. Миланова. Тя изрази недоумение как централната банка и министър-председателят не са се намесили веднага, когато е била поискана помощта.

Според нея не е възможно за три месеца, откакто БНБ разрешава на КТБ да купи Креди Агрикол, до началото на юни, да са настъпили толкова драстични промени. „Кога се нарушиха процедурите за отпускане на кредити?", пак риторично попита бившият подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор".

На въпрос кой ще плати сметката, след като се изчисти казусът с КТБ, проф. Миланова отговори: „Най-подходящота за този момент решение е да се възприеме предложението на БНБ активите на КТБ да се прехвърлят на Креди агрикол, която след това ще бъде одържавена, което за държавата ще бъде вид инвестиция. След това държавната инвестиция ще бъде възстановена. Като основната цел е да бъде възстановено доверието на клиентите на банката и да се защитят техните вложения, както и на инвеститорите. Това се прави навсякъде по света, когато системна банка има проблеми и трябва да се съхрани финансовата и банковата система. Това се направи в САЩ, в Западна Европа, в Гърция. Защо ние да не можем да го направим?"

Проф. Миланова каза, че вярва на юристите на управление „Банкова надзор" на БНБ, които са изработили текстовете на закона като са се съобразили с директивата на ЕС за преструктуриране и оздравяване на банките, за да може БНБ да извърши прехвърлянето на т. нар. Добри активи в Креди Агрикол. „След като се прехвърлят активите гражданите и корпоративните клиенти трябва ад имат пълно доверие за вложенията си и няма нужда да си изтеглят парите, а фирмите да отиват за обслужване при други банки", препоръча в заключение проф. Емилия Миланова.