Източник:  www.darikfinance.bg

По време на консултациите при президента Росен Плевнелиев беше предложено разглеждане в парламента на специален закон, който има различни страни и механизми, но една от важните части беше дали да се възмездят всички, които имат депозити – фирми и граждани – в неограничен размер. Това предложение беше подкрепено от ДПС и ГЕРБ. Последните вече си бяха променили мнението от предния ден. Към вчерашния момент и до днес Българска народна банка, въпреки многобройните официални и неофициални искания, не представя никакъв официален документ за пасивите и активите на Корпоративна търговска банка, коментира пред БГНЕС депутатът от Коалиция за България, Румен Гечев. 

Нашата позиция е, докато нямаме такъв официален документ с разчети би било нередно да вземаме каквото и да било решение. Смятаме, че този вариант, който е предложен в проектозакона, разработен от БНБ, не е защитен интереса на българския данъкоплатец и не е приемливо нито икономически, нито политически ние да нарушаваме пазарните принципи и да отиваме дори зад закона за защита на влоговете в Европа и България до 100 000 евро. По този въпрос не постигнахме консенсус, но постигнахме консенсус по въпроса да искаме от БНБ да промени мнението си. Досега те не са имали особено желание да влязат в общия европейски надзор на банките. С това решение ние препоръчваме на БНБ да инициира процедура по приобщаване в Единната система на Европа за банков надзор. Това е и стъпка към влизане в еврозоната. 

Не бих могъл да кажа колко време ще отнеме процедурата по влизането ни в Единната парична система, защото са важни две неща. Първо, дали ние в момента отговаряме на изискванията, за да влезем в системата. Второ, колко време отнема самата процедура - това трябва да каже самата организация, а и нашата Народна банка. Но ние, политиците, изразихме желание и препоръка към Управителния съвет на БНБ да ускори тази процедура. 

Положителният момент за нас тук е, че освен надзорът на БНБ, който очевидно, че има проблеми, а ние искаме да се чувстваме по-сигурни, в надзора да участват и надзорници от европейската система. Това е задължително за всички страни-членки на еврозоната, но може при определени условия да се разпростре и върху страни, които имат валути различни от еврото и са членове на ЕС, какъвто е случаят с България. 

Споразумяхме се бюджетният дефицит от 1.8% да отиде на 2%, т.е. да се повиши с 0,2%, а не до 3%, както беше дадено в комюникето на президента. Може би това е някаква техническа грешка. Решението за вдигането на бюджетния дефицит с 0.2% е пожелателно. Този въпрос трябва да се разгледа от парламента. /БГНЕС/