Източник:  www.darikfinance.bg

Възможно е документите за тези 3.5 млрд лв. в КТБ да са изчезнали след годишното счетоводно приключване. Това каза за Агенция „Фокус” икономистът от Института за пазарна икономика, Калоян Стайков. 

По думите му, ако документите не са били налични по време на годишното счетоводно приключване, това изправя пред риск репутацията на международно признати одиторски компании, които са заверили отчетите.

„Рано или късно ще стане ясно какво се е случило с тези документи, защо липсват, чия е вината за това и тогава вече може да се търси отговорност към съответните институции било то на банка, одитор или надзорен орган. Единият вариант е документите, да са изчезнали след годишното счетоводно приключване, след заверяването на отчета за приходи и разходи, а другият вариант е да са изчезнали преди това. Вероятно съществуват и други хипотези, като например, да са представени фалшиви документи, но на този етап всичко това са спекулации. Необходими са допълнителни проверки и повече време, за да стане ясно какво точно се е случило”.

Калоян Стайков определи като политическо решение одържавяването на „Креди Агрикол България” ЕАД, което определи, като вариант да се гарантират депозитите на вложителите и те да бъдат изплатени. 

„Това е едно решение, което е било обсъждано и в последствие предложено от страна на БНБ. Изглежда правителството го е харесало. Не знам какво налага точно този подход да се използва, има и други варианти, но решението в крайна сметка е политическо”. 

КТБ от години е сочена като държавна банка на човек, който е близък с властта и с обръчи от фирми, допълни Стайков. 

Той уточни, че трябва да се изясни, дали става въпрос за целенасочени действия, или бездействия от страна на надзорния орган, или за сиво поле в законодателството, което може да бъде адресирано по някакъв начин.

На въпрос дали ситуацията в банковата сфера ще се отрази негативно върху имиджа на България сред чуждестранните инвеститори, той заяви, че допуска такава вероятност, но и напомни, че историята с КТБ не е нова. 

„В България хората са по-чувствителни към проблеми в банковата система, заради това, което се случи през 1996 г. – 1997 г. Говорим за наличие на сериозен проблем, независимо каква е причината за него. Ако причината е в законодателството, това може да се оправи, но един обикновен гражданин не го интересува къде е причината, той се страхува”.