Оскъпяването на бързите кредити при евентуално просрочие остава неизвестно за потребителите въпреки промените в Закона за потребителския кредит от юли тази година. Заради въвеждането на таван на лихвата, много от дружествата за бързи кредити продават вземанията си на други фирми, чиито условия са неизвестни на клиента, предупреди заместник-председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Константин Кръстев в интервю за БНР.

Според него в по-малките населени места, където контролът на държавата е занижен, са се появили фирми, които не спазват ограниченията на закона. „Ако закъснеем с плащането на вноската си по бързия си кредит, може да се окаже, че дължим пари не на фирмата, от която сме изтеглили заема, а напълно различна компания", обясни Константин Кръстев. Освен това някои фирми по съвсем законен начин търсят допълнително обезпечение от фирма, която им гарантира вземанията.

Това означава, че ако някой си вземе бърз кредит, в договора да му няма да е изписано колко реално ще плати в края на периода. „В някои случаи, поради простата причина, че ние, работейки с трети фирми, няма как да знаем понякога, колко ще е тяхното оскъпяване за този кредит, конкретно на този човек и за този срок", уточни Константин Кръстев.

Въпреки че Законът за потребителския кредит въведе таван на годишния процент на разходите, който е 5 пъти законовата лихва, което прави малко над 50% през октомври, бързите кредити не са поевтинели.

Реално, за да може клиентът да се възползва от този кредит, той трябва да ползва някаква допълнителна услуга, която е извън кредита, но свързана с него, и да заплати допълнителен разход, който пак оскъпява в близки размери кредита", отчете ф финансовият анализатор Иван Стойков.  По думите му, за да се получи бърз кредит, кандитатът трябва да отговаря на все повече условия. Например, да осигурим поръчители или банкова гаранция.