До момента в КТБ има постъпили искания за цесии и прихващания за стойност между 500 и 600 млн. лв. Това съобщи на заседанието на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси, на която бе обсъден внесеният от БНБ доклад за КТБ, един от квесторите в банката Станислав Лютов.

Той каза, че подобни сделки може да има, но извън банката. По време на особения надзор квесторите не са правили сделки с никого, увери той. Според него подобни сделки не увреждат масата на несъстоятелността и това, че квесторите ги регистрират, е само в полза на банката. Исканията от страна на кредитори и депозанти трябва да отговарят на законовите изисквания, за да бъдат осчетоводени, каза Лютов.

Дори и всички да бъдат осчетоводени, то с тази сума ще се намали сумата на необходимата обезценка от 4 млрд. и 222 млн. лв., тоест тези сделки ще бъдат от полза на банката, посочи квесторът.

Лютов увери, че в момента пари от банката нито излизат, нито влизат, документацията е под специален режим и винаги е готова за проверка.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев каза, че наистина такива сделки са законни. Чрез тях някой, който има депозит, гарантира със своя депозит кредита на друг. По този начин обаче става пререждане на кредиторите, предупреди Цонев. По закон кредитор от първа степен трябва да е Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Този казус потвърждава нашето искане всичко, което става в банката под особен надзор, да бъде разследвано и показано на обществото, заяви Цонев.

Лютов посочи, че проблемът не е в сделките по прихващане и цесиране, а в това, че има повече депозанти, отколкото кредитори, които могат да обслужват кредитите си.

Депутатът Мартин Димитров от Реформаторския блок призова колегите си, които смятат да гласуват за удължаване срока на действие на особения надзор над КТБ, да бъдат много внимателни, защото сделки като цесии и прихващания могат да се правят по време на особения надзор. Да внимаваме какво правим оттук нататък, призова Димитров.