На пресконференцията, на която финансовият министър представи приетата от правителството актуализация на Бюджет 2014, Владислав Горанов обърна внимание, че в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са включени текстове, свързани с решаване на проблемите, възникнали в резултат на отнемане на лиценза на КТБ.

„Фондът за гарантиране на влоговете е само един инструмент държавата да изпълни ангажимента си да към българските граждани и опитите да се прехвърля темата върху него е бягане от отговорност - държавата трябва да си свърши работата и да гарантира изплащането на тези влогове максимално бързо", подчерта министърът на финансите.

Това обаче по думите на Горанов не е достатъчно и ще трябва да се направят и други законодателни промени. Министерският съвет ще предложи в Закона за банковата несъстоятелност да се предвиди възможност банка, обявена в несъстоятелност, да може да бъде продавана не само като цяло действащо предприятие, а и на части.

Финансовият министър уточни, че това предложение е дошло първоначално от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Според Горанов това ще помогне за по-лесното управление на процеса на евентуалната бъдеща несъстоятелност на КТБ.

На днешното първото заседание на новия кабинет са били предложени и изменения в Закона за гарантиране на влоговете, които да премахнат правната несигурност за това кои лица имат право да се ползват от гарантиране на влоговете и кои не.

В момента лица, които ползват преференциални лихви, нямат право да получат гаранция от Фонда и техните вложения не са защитени. Горанов припомни, че по време на специалния надзор над КТБ, БНБ е разпоредила на квесторите още през юни да намалят всички лихвени нива. Така на практика съществува правна несигурност дали ползването на преференциалната лихва се прави към датата на отнемане на лиценза или на квестурата.

Финансовият министър не изключи риск за хора, които са се ползвали с преференциални лихвени условия, да тълкуват, че намалената им лихва през лятото им дава основание към датата на отнемане на лиценза да се считат за редовно обезпечени и да предявят претенции към Фонда, защото действащият законов текст е такъв. Затова сега текстовете се променят така, че правото да се ползва обезпечение е към датата на квестурата, а не към датата на отнемане на лиценза.

Освен това вбъдеще решението за подпомагане на ФГДБ чрез заеми със средства от бюджета ще се взема от Министерския съвет, а не след решение на Народното събрание, както е според  сега действащия закон.

Други предложени изменения в закона дават по-голяма яснота за решаването на въпроси, свързани с изплащането на гарантираните влогове. Горанов посочи и конкретен пример: „В текста на чл. 23 се прави промяна, която допуска парите да се изплащат от няколко банки, а не както е досега в текста - от една.

Друго от предложенията е свързано с гарантирането на механизма за осребряване на държавните ценни книжа, които са били в КТБ като гаранция за вложените в нея бюджетни средства. "Има непълнота в законодателството по отношение на това как наличните държавни ценни книжа, държани за гаранция на бюджетните средства, да бъдат предоставени на тези бюджетни организации, които са имали вложения в КТБ. Тези законови текстове решават този проблем и описват механизмите и процедурите", обясни Горанов.