Европейската комисия установи, че ликвидната подкрепа от България за Първа инвестиционна банка (ПИБ) е в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Комисията заключи, че мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система, се казва в разпространено до медиите съобщение от българското представителство на Еврокомисията в София.

Освен това с плана за преструктуриране на ПИБ ще се гарантира, че банката ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията на вътрешния пазар.

По този повод еврокомисарят по политиката в областта на конкуренцията Маргрете Вестегер заяви: „Вярвам, че днешното решение ще доведе до повишаване на общественото доверие в Първа инвестиционна банка. Банката представи солиден план за преструктуриране и списък с ангажименти, чрез които ще се възстанови нейната ликвидност и ще се гарантира жизнеспособността ѝ в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията."

Вследствие на масовото теглене на ликвидност от българските банки през юни 2014 г., България отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1,2 млрд. лева, като част от схема за ликвидност, одобрена от Комисията в същия ден. Поради ограничения, свързани с държавния бюджет, този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 г. България подаде заявление за удължаване на срока на държавния депозит с максимум 18 месеца, който вече ще е в размер на 900 млн. лева. Част от депозита ще бъде изплатена в рамките на 12 месеца.

Комисията установи, че ликвидната подкрепа за ПИБ е свързана с последиците за пазара от ликвидната криза, която настъпи в България през юни и юли 2014 г., а не се дължат на структурен проблем в банката. Пълно връщане на депозита сега може да доведе до дестабилизиране не само на банката, а и на цялата финансова система на България. Поради тези причини Комисията заключи, че ликвидната подкрепа за ПИБ в размер на 900 млн. лева до 28 май 2016 г. е в съответствие с нейното съобщение относно държавната помощ за банките, както и с по-строгите изисквания на съобщението за банките от 2013 г.

В съответствие с условията за получаване на държавна помощ по българската схема за ликвидност, на 12 ноември 2014 г. ПИБ изпрати на ЕК финалната версия на плана си за преструктуриране. Съгласно плана ПИБ поема ангажимент да върне помощта за ликвидност на определени дати. Освен това българските власти представиха набор от ангажименти за възстановяване на ликвидността на ПИБ и за подобряване на нейното корпоративно управление и политики за управление на риска.

За да се ограничат отрицателните последствия за конкуренцията от помощта, България също така ще наложи няколко ограничения в поведението на банката по време на периода на преструктуриране, например ПИБ няма да може да изплаща дивиденти, да използва агресивни търговски практики, да придобива предприятия и др.

Независим експерт ще наблюдава изпълнението на плана за преструктуриране и ще представя редовни доклади на Комисията.

ПИБ изпадна в затруднение по време общата криза на ликвидността в България през юни 2014 г. Първоначално, на 20 юни 2014 г., петък, българските органи трябваше временно да затворят Корпоративна търговска банка (КТБ). Поради продължаващите атаки срещу банковата система обаче през следващите дни последва масово теглене на влогове от ПИБ, предизвикано предимно от съобщения в електронни медии. ПИБ изплати значителни суми на вложители, преди да затвори временно в ранния следобед на 27 юни, петък, за да набави пари в брой за своите клонове и банкомати. След приключването на проверката на качеството на активите на КТБ, на 6 ноември 2014 г. БНБ реши да отнеме лиценза на КТБ, припомнят от Еврокомисията.

ПИБ е универсална банка, която обслужва както частни, така и корпоративни и институционални клиенти, и предлага широка гама от продукти и финансови услуги. По размер на активите тяо се нарежда на 3-то място сред банките в България (след „Уникредит Булбанк" и ДСК). Към 2013 г. общият размер на нейните активи е 8,7 млрд. лева. Дейността на ПИБ е съсредоточена предимно в България, като банката също така осъществява малка дейност в Кипър и Албания. Финансовите услуги, предлагани от ПИБ, включват банкиране на дребно и корпоративно банкиране, здравно застраховане и инвестиционни услуги.

Ето как коментира решението на Еврокомисията икономистът Владимир Каролев в блога си: Току що, Европейската комисия официално одобри преструктурирането на плана за Първа инвестиционна банка. Според Каролев прессъобщението е много важно, тъй като:

1. Потвърждава назначаването на независим надзорник на ЕК в ПИБ, което я превръща в най-строго контролираната банка в България.

2. Препотвърждава и то няколко пъти, че проблемът, довел до ликвидния риск, не е и никога не е бил в самата ПИБ, а следствие на създадената от външни фактори паника около КТБ. Европейската Комисия изрично посочва електронни съобщения като факторът, прехвърлил риска през юни от КТБ към ПИБ.

3. Потвърждава, че причината за удължаването на срока на държавния депозит е опасността не само от дестабилизиране на самата банка при изплащане сега, а и на цялата банкова система. Както много пъти писах, ПИБ могат да изплатят депозита веднага, но това е в разрез с консервативните практики на Европейската Комисия в банковия сектор и самата ЕК е против.

4. Няма да има нови депозити за ПИБ. Просто се удължава срокът на стария. Българската държава рефинансира своя стар заем с нов заем и ще спечели от разликата в лихвите.

5. ПИБ няма да изплаща дивиденти и да придобива нови дружества за срока на депозита.