Анализ за банковия сектор през 2015 г. от Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк

Българският банков сектор стои на прага на множество промени през 2015 г. Част от тях представляват отговор на кризата от юни 2014 г. и имат за цел да гарантират, че случилото се с КТБ няма да се повтори. Други са част от коригиращите мерки, заложени в плана за реформи на глобалната финансова система, договорен от страните от Г20 и Борда за финансова стабилност и имат за цел да направят финансовата система по-сигурна, по-проста, прозрачна и справедлива.

В този смисъл важно събитие за сектора без съмнение ще бъде подробната проверка на балансите на банките с помощта на външна консултантска фирма. Очакваме тя да се извърши по методология и критерии, съответстваща на най-добрите стандарти и след съгласуване с ЕЦБ. Анализът най-вероятно ще бъде направен на база на резултатите на банките към края на 2015 г.

През 2015 г. предстои и въвеждането в българското законодателство на европейската директива за Възстановяване и извеждане по организиран начин на проблемни банки от пазара. Това трябва не само да направи банките по-сигурни и по-стабилни, но и да гарантира, че в случай, че се наложи извеждане по принудителен път от пазара на проблемни банки, рискът това да бъде съпроводено с допълнителна тежест за бюджета ще се намали.

Очаква се да разберем в резултат на какви структурни мерки България ще може да се присъедини към еврозоната. Това, което изглежда ясно от днешна гледна точка, е, че постигането на напредък по отношение на въвеждането на еврото има връзка с напредъка в борбата с корупцията и организираната престъпност, достигането на европейските стандарти за функциониране на съдебната система и върховенството на закона, и в крайна сметка с успешното излизане на България от съществуващия механизъм за сътрудничество и проверка в тази област.

През тази година би трябвало да видим дали и в какви срокове ще бъда възможно България да се присъедини към банковия съюз, като първа стъпка от по-общия процес на по-тясна интеграция на страната към институционалните структури на Европейския монетарен съюз. Ние продължаваме да гледаме на ускореното присъединяване на България към банковия съюз, като стъпка в правилната посока. Влизането в банковия съюз ще допринесе за превръщането на България в познат и нормално приеман играч, и в крайна сметка ще даде допълнителни аргументи за допускането на България по-скоро в еврозоната.   

В условията на бавно протичащо възстановяване на икономическата активност и заетостта в комбинация с продължаващите дефлационни процеси и твърде мудното и скъпо принудително събиране на вземанията, оперативната среда за банките ще продължи да бъде трудна и през 2015 г. Търсенето на нови кредити ще остане слабо. То ще бъде допълнително ограничавано от бавното и несигурно възстановяване на пазара на недвижими имоти. На този фон лихвите ще продължат да следват низходяща тенденция, макар и вероятно със скорост далеч по-скромна от наблюдаваната през втората половина на изминалата 2014 г., а съотношението кредити депозити да намалява, превръщайки в нарастваща степен българския банков сектор в нетен кредитор спрямо останалия свят. 

Налице е потенциал за въвеждането на мерки за подобряване на ефективността на банковия сектор, особено като се има предвид влошаването на съотношението разходи-към-приходи през последните няколко години.

Анализът е представен на годишната конференция на Euromoney за ЦИЕ, която се провежда на 20-21 януари във Виена