Източник:  www.darikfinance.bg

Протестът не може да реши проблемите на хората изтеглили кредити в швейцарски франкове. Той не залага на икономическото начало, а то е водещо за банките и нашите съдилища. А и исканията на протестиращите са, меко казано, неизпълними, коментира Васил Кендов, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги, цитиран от БГНЕС.

Според него първият сигнал, че предстои повишаване курса на швейцарския франк бе прекалено настойчивото предлагане на кредитите в тази валута – по-добри условия, подчертано усърдие при подготовката на служителите, които ги оферират.

Обикновено, когато една банка хвърля толкова усилия, тя иска да направиш точно това - да изтеглиш кредита именно в швейцарски франкове. Банкерите със сигурност имат повече информация от нас. Според традиционните корпоративни навици рекламираш това, което не ти върви или друго, от което искаш да спечелиш най-много. В случая става дума за второто.

След първоначалното покачване на курса на швейцарския франк швейцарците сами си въведоха валутен борд, защото повишаването стана твърде бързо.

Когато една страна сама си наложи валутен борд, за да възпре поскъпването, това не значи, че ще стои в борд завинаги, защото той възпрепятства икономическия растеж.

След като Марио Драги, президентът на ЕЦБ декларира, че ще се печатат огромни суми евро всеки месец, за какво им е на швейцарците да продължават да купуват швейцарски франкове и да ги държат на склад в трезорите си? Така съвсем логично падна фиксираният курс на франка към еврото.

Преди 3-4 години се появи първият проблем. Швейцарският франк за първи път поскъпна у нас до 1.60 лв. Преди това кредитите се отпускаха при курс около 1.20 CHF/BGN. Реално погледнато, трудностите се появиха още при тегленето на кредитите, но не бяха засечени като такива нито от кредитоискателите, нито от кредитните инспектори в банките, нито от изявяващите се като кредитни консултанти.

Франкът беше стабилна валута, а първите проблеми, институционални, на ЕС бяха вече на лице. При кредити за по 30 години, нямаше как това да не доведе до поскъпване на франка спрямо еврото, за което сме вързани с валутен борд.

Другата причина - ако се вземе предвид, че приходите на хората са в лева, а не в швейцарски франкове, то при всяка вноска банката си удържа комисиона за обмен на валута. Това на практика правеше кредита едва 5% по-евтин.

Кендов смята, че хората в момента са разделени на четири групи. В първата влизат тези, които вече са завели дела, но продължават да плащат по ипотеките си във франкове. Те са и най-пострадалите, защото са платили доста адвокатски хонорари за решение на проблема си, което от самото начало беше ясно, че няма да стане в съда.

Има голяма част пострадали, които продължават да плащат, но не са взели никакви мерки за последващо поскъпване на франка и сега са в безизходица. Точно те сега ще бъдат принудени да се откажат от претенциите си, ако искат да се споразумеят с банката, продала им поскъпналия кредит.

Има група пострадали кредитополучатели в швейцарски франкове, които са спрели да плащат още при първото поскъпване.

Третата, най-голямата група заложиха на "индивидуалните оферти на банката". Превалутираха кредитите в друга валута и се уредиха с 40% нараснал дълг. Те ще имат проблеми след около година и половина, когато ще разберат, че EURIBOR, освен че може да е 0.3%, може и да расте стремглаво, като швейцарския франк. Т.е. те просто са отложили проблема си.

В последната, четвърта група са тези, на които предстои да спрат плащането. Дано те четат тези редове, защото определено ще имат нужда от помощ.

Решението за пострадалите клиенти - кредитополучатели в швейцарски франкове ще бъде икономическо, но не юридическо. И ще бъде постигнато с общи действия, смята Кендов.