Очевидно банковия надзор е гледал, в най-добрия случай, много формално задълженията си. Оценката е на председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян, направена в сутрешния блок на Нова телевизия.

По повод поредното интервю на Цветана Василев пред журналиста Явор Дачков, банкерът подчерта, че КТБ е била в много тежко нарушение. „Има ограничение на кредитирането на свързани лица, които той драстично е нарушил. И това е много тежко нарушение, по начина, по който работят търговските банки и лиценза, който е издаден на КТБ, така че дори само едно такова нещо, ако се разнищи и се докаже, би било достатъчно основание да му отнемат лиценза. Ограничението е до 25% от капитала, а той беше около 100 млн. лв. в момента, когато започнаха проблемите", обясни Левон Хампарцумян.

На въпрос дали политически лица е трябвало да реагират на случващото се в банката, банкерът отвърна: „Коментарът е неустойчив бизнес модел, който когато нещо се разклати, между клиенти и банка, тичат с паничката при политиците да ги спасяват. Това са слаби бизнеси. Няма значение дали е банка или някакъв друг бизнес."

Според Хампарцумян, трябва да се изследва причинно-следствените връзки, които са довели до казуса КТБ като бизнес модел и „вече вторично е какви са персоналните отношения".

По думите на банкера, бизнес моделът на банката е грешен.

„Една здрава банкова институция, управлявана по един благоразумен начин, дори да има проблем с някой клиент, би трябвало да бъде в състояние първо сама да се оправи, а в най-лошия случай, Централна банка или прокуратурата, да вразуми този клиент", добави той.  Хампарцумян обясни, че ако една банка зависи прекалено много от един или няколко клиенти, това вече е неустойчив клиент.

„Мисля, че ролята на Делян Пеевски в българската икономика се преувеличава. Ако той има някакво влияние, поне според градските легенди, това е там, където става дума за по-големи поръчки, свързани с държавни пари", коментира още банкерът.

Относно лихвите по депозитите и влоговете в банките, Хампарцумян заяви: „Засега тенденцията е към ниски лихви. Централните банки по света, включително Европейската централна банка, се борят с дефлационните процеси. В момента, в който дефлацията изчезне и започне една по-голяма инфлация, те ще започнат да се борят с инфлацията, което означава да изтеглят част от парите, пуснати на пазара обратно. Това става с повишаване на основната лихва. Но още сме далеч от тази хипотеза."