Източник:  www.darikfinance.bg

През тази седмица се навършват 20 години от влизането на "Райфайзенбанк България" АД на българския пазар. Това е първата чуждестранна банка с лиценз от БНБ за банкови операции в страната. По този повод разговаряме с Оливер Рьогл, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Райфайзенбанк България".

Как стои Райфайзенбанк на българския пазар. Все пак тя е една от първите чуждестранни банкови групи стъпили на него след падането на комунизма?

Позицията на Райфайзенбанк на българския пазар е много добра и стабилна. Работим тук от 20 години. Стартирахме като малка корпоративна банка, а сега сме сред водещите банкови институции на пазара. Освен това, Райфайзен е сред лидерите в банкирането в Централна и Източна Европа. Имаме силни пазарни позиции и при специфични продукти като лизинга, сливанията и придобиванията и др. Удовлетворени сме и от голямата ни клиентска база.

Успяхме да използваме годините на глобалната икономическа криза, за да оптимизираме процесите, да решим някои структурни проблеми и също така да намалим разходите си. Ето защо сега сме много добре позиционирани и подготвени за всички възможни сценарии. Включително за по-бавен икономически ръст в страната, какъвто имахме през миналата година. Разбира се, надяваме се тази година да е много по-динамична и да видим по-бързо развитие на българската индустрия.

В същото време, през тази година централата ни се премести в новопостроена сграда, където съсредоточихме повече възможности за предоставяне на интегрирани услуги на нашите клиенти.

Още през 2013 г. се фокусирахме върху преструктурирането на портфейла си от активи. Така изчистихме последствията от кризата през 2009 г. Поради тази причина отчетохме и загуба за 2013 г. Но през миналата година реализирахме добра печалба и то, както знаете, при доста предизвикателни условия.

Какво е мнението Ви за състоянието на българската банкова система след събитията в Корпоративна търговска банка през миналата година?

В банковия сектор има някои проблеми. На първо място това е все още нерешеният проблем с Корпоративна търговска банка. Надявам се случилото се в КТБ да е изключение и да бъде направено всичко необходимо, за да не се повтори. Нов фалит с такива мащаби би имал огромни последствия за България и българската банкова система.

Ето защо оценяваме изключително високо решението на БНБ да извърши проверка на качеството на активите в банковия сектор в координация с Европейската централна банка, както беше обявено по-рано.

Най-значителното последствие от фалита на КТБ беше намаляването на доверието в банковата система, което все пак бързо бе преодоляно и депозитите възобновиха ръста си сравнително бързо след събитията от миналата година. В този смисъл негативните последствия за банковата система като цяло бяха ограничени. Разбира се, все още е необходимо да възстановим доверието напълно. Само стриктна проверка на качеството на активите на банките може да върне доверието на потребителите.

В Райфайзенбанк сме уверени в качеството на кредитния си портфейл. През миналата година бяхме подложени на задълбочен одит от ЕЦБ като дъщерно дружество на системна банка за пазара. Резултатът от него потвърди доброто качество на портфейла и адекватното ниво на провизии. Такива проверки на активите трябва да са задължителни поне за големите банки в страната.

Кои са основните проблеми, с които се сблъсква банката в България?

Работя в банковия сектор в Централна и Източна Европа над 20 години, включително 3 и половина години в Русия и 20 и половина години в Сърбия и бих могъл да кажа, че между пазарите в региона има много прилики.

Банкирането в двете страни се изправя пред еднакви предизвикателства, като много силна конкуренция, ограничени норми на печалба, проблемни банки, като КТБ. В Сърбия също имаше банкови фалити. Може да се каже, че повечето от проблемите в банковия сектор в България са общи за региона на Източна Европа.

Нивата на лошите кредити в България са доста високи в сравнение с другите пазари в региона. Делът на проблемните задължения в банковата система е близо 17%. Определено са необходими мерки за неговото намаляване. Ние в Райфайзенбанк вече взехме такива през 2013 г.

За много банки обаче, това е труден процес защото е свързан с отписване на активи и загуби. Ето защо проверката на качеството на активите е толкова важна за връщането на доверието в банковата система. Стандартна практика е продажбата на лошите кредити на колекторски агенции и на международни компании, специализирани в придобиването на небослужвани заеми. Така пазарът определя цената на активите и ако те бъдат продадени с много голяма отстъпка от балансовата им стойност, това въобще не е приятно за банките. Но изчистването на балансите е нещо, което е необходимо да бъде направено. Банките би трябвало да гледат в дългосрочна перспектива и да вземат решения от тази гледна точка, дори това да означава известни краткосрочни загуби.

Какви се перспективите пред Райфайзенбанк в България.

През последните 20 години се доказахме като една от най-успешните банки в България и намеренията са ни да продължим развитието си по същия начин, като фокусът ни пада върху корпоративното и банкирането на дребно. Имаме добре развита клонова мрежа с над 150 офиса цялата страна, както и силни позиции в корпоративното банкиране и управлението на финансови активи. Ето защо не планираме съществени промени в близко бъдеще и имаме дългосрочна визия за мястото ни на пазара в България Смятаме, че перспективите пред нас са доста добри, поради силната ни капиталова позиция, стабилния портфейл и консервативната ни политика.

Какво смятате за работата на БНБ като регулатор?

В Българска народна банка работят добри професионалисти. Например преди няколко години БНБ препоръча на българските банки да ограничат кредитирането в чуждестранна валута, с изключение на еврото. Към днешна дата е видимо, че тази политика беше изключително разумна. Така БНБ значително ограничи валутния риск и последствията от кризата, свързани най-вече с ипотечното кредитиране. Вижте проблемите, които сега имат в много страни като Унгария, Хърватия и Австрия с кредитите отпуснати в швейцарски франкове. Там такива продукти бяха продавани много агресивно. А централните банки не се намесиха.

Определено до момента БНБ работи добре в качеството си на регулатор, като очакваме да видим резултатите от проверката на качеството на активите в банковата система. В този процес участие взема и Европейската централна банка. Така че ще има и трансфер на ноу-хау.

Как оценявате българския пазар и неговите перспективи?

Очакваме динамиката на българската икономика да се ускори в сравнение с предходните няколко години. Но разбира се, това в голяма степен зависи от икономическата политика. България продължава да има силна фискална позиция и сравнително нисък дял на държания дълг спрямо брутния вътрешен продукт, въпреки значителния ръст на показателя в последната година, с почти 10 процентни пункта, до 27%. Ниската задлъжнялост дава по-голяма стабилност. Тя позволи на държавата да се намеси ефективно за решаването на банковата криза през миналата година. Станалото на практика нямаше почти никакъв ефект върху цената на застраховката за българския дълг и лихвите по облигациите.

Разбира се стабилността не е достатъчна. Трябват реформи. България се намира под все по-силния конкурентен натиск на съседните държави и най-вече Румъния, особено по отношение на привличането на преки чуждестранни инвестиции. Румънските власти успяха през последните 5 години да постигнат големи успехи в борбата с корупцията. И това прави Румъния все по-привлекателна за инвеститорите. България не трябва да позволява голямо изоставане, защото инвестициите са ключови, особено за експортно насочените компании.

Иначе България има предимства, като сравнително ниската цена на труда, много ниските корпоративни данъци и наличието на квалифицирана работна ръка. Тя е в добра позиция да привлече производства от страни, които станаха твърде скъпи по отношение на производствените разходи през последните години. Китай е прекалено далеч за много индустрии и ако те искат да произвеждат в Европа, България е отлично място за целта. Страната в момента има и възможността да привлече експортни компании, които преди 10-15 години преместиха производствата си в Полша, Чехия и Словакия. Основен конкурент на България за тези инвеститори е Румъния.

Трябва ли да бъде позволен личният фалит?

Възможността за личен фалит трябва да бъде съобразена с действащата законодателната рамка у нас, така че да бъдат избегнати злоупотреби. Понякога хората просто не могат да покрият задълженията си, независимо, че искат да се издължат, така че би могло да се предвиди такава възможност, още повече, че подобни регулации действат в много страни в Европа. Но е изключително важно при евентуална законодателната промяна, възможността за измами да бъде сведена до минимум. Реално опасността от такива измами ще бъде платена от потребителите, тъй като цената на риска ще се повиши.

В момента лихвите в България, както по кредити, така и по депозити са рекордно ниски. В същото време спредът е много висок и докато лихвените нива по влоговете се приближават до тези в еврозоната, тези при заемите остават по-високи. Докога ще продължи спадът на лихвите. Реалистично ли е намаляването на спреда с оглед на ограниченото търсене на заеми и рекордно високите обеми на депозитите?

Очакваме спадът на лихвените нива да продължи още известно време, но с много по-слаби темпове. Спредът между лихвите по депозитите и кредитите всъщност не е толкова голям.

Да, той изглежда значителен, ако направим сравнение със страните от еврозоната. Но не и ако сравняваме с останалите икономики от Източна Европа, т.е. бихме могли да кажем, че спредът, претеглен през риска на българския пазар въобще не е висок, което се потвърждава и от ниската възвращаемост на капитала в България.

В тази ситуация можем да очакваме продължаване на консолидацията в банковия сектор в страната.

Планирате ли да участвате в процеса на консолидацията, например с придобиване на друга банка?

Намеренията на Райфайзенбанк в е да продължим да се развиваме и растем по начина, по който го правехме през последните 20 години. С консервативно управление и подобряване качеството на предлаганите от нас продукти и услуги. Така че, не планираме да придобиваме други банки. Разбира се ако на пазара бъдат предложени добри портфейли от банкови активи, бихме могли да разгледаме подобна възможност.