Действията на синдиците на КТБ не са срещу няколко камери или срещу една медия, те са срещу огромни задължения, формирани в продължение на години на един нетърговски принцип. Това коментира министърът на финансите Владислав Горанов по време на днешното правителствено заседание.

На него той представи информация за състоянието на КТБ (в несъстоятелност) и работата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките във връзка със събиране на имущество, което подлежи да се възстанови в масата на несъстоятелността на КТБ.

Преди това министърът обясни, че средствата във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) не могат да бъдат третирани еднозначно като средства на банковия сектор и да не се гледа на тях като на обществен ресурс, тъй като те, за да постъпят във Фонда като отчисления от банките, са формирани от разходите, които българските граждани и българският бизнес е платил за лихви на банковата система, за да се реализират тези вноски във ФГВБ.

Горанов уточни, че към тази сума от близо 2 милиарда лева, трябва да се добавят и около милиард и шестстотин милиона лева кредит, който българското правителство осигури на Фонда за гарантиране на влоговете в края на миналата година, „заради който се наложи и мостовото финансиране и всички впоследствие разгорещени дебати, свързани с необходимостта от осигуряване на финансиране на българския бюджет".

„Правя това уточнение, за да сме с ясно съзнание, че нещата в КТБ не са били обичайна банкова практика и обръщам внимание, че още към 30 септември 2014 г., когато излезе информация за баланса на Корпоративна търговска банка, стана ясно, че 86% от активите на Корпоративна търговска банка са необезпечени кредити", посочи Горанов и попита: Представяте ли си как е работила тази банка, след като 86% от отпуснатите от нея кредити са били необезпечени?"

Министърът на финансите прочете на колегите си част от писмото на Технологичен център „Институт по микроелектроника", по-известен като „ТЦ-ИМЕ" АД, до министър-председателя, главния прокурор и председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, с молба за съдействие. „ТЦ-ИМЕ" АД, което дължи над 160 милиона пряко на КТБ, иска да си събере 288 милиона от ТV7. По думите на Горанов спекулацията в сбучая е, че ТV7 дължи само 5 млн. за техника, тъй като тази сума е прекият кредит, който ТV7 има към КТБ. Но ТV7 по договор за заем между „ТЦ-ИМЕ" АД и фирмата, която е едноличен собственик на ТV7 - „Краун медиа" ЕАД, с договор от юли 2009 г. до 2014 г., телевизията е получила 260 млн. лева безлихвен кредит, който не е обслужван и който не се обслужва. С анекси, 10 на брой, като в различни етапи от 28 юли 2009 г. до 4 февруари 2014 г. са дадени от „ТЦ-ИМЕ" АД 260 милиона лева на офшорното дружество, което е едноличен собственик на ТV7.

„Мога да дам още много информация, част от която е по-скоро банкова тайна, но искам да ви обърна внимание, че за да се стигне до това, че в момента синдиците да докладват 99% лоши кредити в КТБ, това не е само от дългото време, през което банката престоя в специален надзор от БНБ. Генезисът на проблема там е, че очевидно през цялото време не са спазвани банковите стандарти и са отпускани кредити на фирми без обезпечение, без конкретен бизнес проект и без яснота как те ще бъдат възстановени някога на кредитора, в случая Корпоративна търговска банка в несъстоятелност", поясни Владислав Горанов.

Той увери колегите си, че има 139 производства, а не само едно - срещу ТV7. „Но, за съжаление, още преди цесиите и прихващанията, още към 30 септември само 13% от раздадените кредити от Корпоративна търговска банка са били с някакви обезпечения. След извършването на много сделки по времето на квестурата, между 30 септември и датата на несъстоятелността, са извършвани много прихващания и освобождаване на обезпечения, за да се стигне до това, че сега синдиците да докладват 99% лоши активи в Корпоративна търговска банка", подчерта финансовият министър.

Той каза още, че ангажираните с проблема ще положат всички усилия, но „никой не е по-силен от закона, особено когато се касае за обществения интерес и за милиарди, които ще са дълги месеци и години тема на дебат в обществото".

По думите но Горанов, когато стане дума за ТV7, трябва да се има предвид, че това всъщност е „Краун медиа", една кипърска офшорка, която е получила от 27 юли 2009 г. до началото на 2014 г. 288 милиона с лихвите кредити, които няма как да са дошли като финансиране от „ТЦ-ИМЕ", освен чрез тези 160 милиона, които „ТЦ-ИМЕ" дължи на КТБ за държавни ценни книжа и куп други кредити, пряко или косвено стигнали до „ТЦ-ИМЕ" и оттам до „Краун медиа", т.е до „ТV7" ЕАД. „Всичките тези 300 милиона пряко или косвено водят към масата на несъстоятелността на КТБ", обобщи Владислав Горанов.

Според него, подобни примери мога да се дадат с много други търговски дружества - „и с „Дунарит", и с „Рубин" в Плевен, и със стъкларския завод в Сърбия, и с много други ценни активи".

„Ако всеки длъжник в България ми пише писмо и аз трябва да се намесвам, респективно и вие, това означава, че изобщо не сме правова държава. Единствено намесата и отсрочката дойде от това, че струпаха по един глупав начин полицаи тогава и се създаде някакво внушение, че за няколко милиона се разиграва цял панаир. Всъщност то не е за няколко милиона, то е за 300 милиона", възмути се по време на заседанието премиерът Бойко Борисов.

По думите му, до две седмици ще станат ясни много нарушения, които са вършени в КТБ, след като банката е поставена под особен надзор от БНБ.

„Надявам се прокуратурата да си довърши заедно с ДАНС и МВР това, което са започнали. Ще стане ясно на обществото, че е освобождавано е имущество, преправяни са договори над хиляда - защото, ако имаш преференциална лихва, не можеш да взимаш след това стоте хиляди евро, които ти се полагат, защото си се облажил от лихвите, а това са над хиляда души. И на практика, преправяйки им договорите, те са получили по сто хиляди евро. И като го сметнах, е около сто милиона загубата, нанесена съответно на Фонда", подчерта Борисов.