Мажоритарният акционер в КТБ АД - "Бромак" ЕООД се оплака в отворено писмо от грубо нарушение на националното и европейското законодателство.

Сигналът е провокиран от решението на Народното събрание да възложи на Сметната палата одит на дейността по банков надзор на БНБ в периода 01.01.2012 - 31.12.2014 г., включващ и индиректен одит на КТБ АД, съобщиха от дружеството.

Намесата на Сметната палата в надзорните функции на БНБ поставя българската държава в конфликт с транспонираните във вътрешното ѝ законодателство европейски изисквания.

Според "Бромак", въпреки че БНБ е един от основните фактори, които "спомогнаха" КТБ АД да бъде обявена в несъстоятелност, тя е независим регулатор и като такъв не може да бъде одитирана от държавните органи, в случая от Сметната палата.

Принципът на независимия външен одит по чл. 27.1. от Протокол №4 за Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ към Договора за функционирането на Европейския съюз, изисква отчетите на националните централни банки да се проверяват от независими външни одитори, заявяват от "Бромак".

Сметната палата няма право да одитира дейността по банков надзор. Решението на Народното събрание противоречи и на Закона за кредитните институции, съгласно който контролът върху актовете по банков надзор се осъществява от Върховния административен съд.

Решението на комисията в Народното събрание е и в пряко противоречие със Закона за Сметната палата. Съгласно този закон сферата на дейност на Сметната палата се ограничава до осъществяване на контрол по изпълнението на бюджета и други публични средства.

Сметната палата може да одитира БНБ по отношение на бюджетните разходи , но не и нейната оперативна дейност по надзор на кредитните институции.

И ако спрямо БНБ Сметната палата може да извършва ограничен по предмет одит, то по отношение на КТБ АД Сметната палата изобщо няма правомощия да изпълнява нито пряк, нито индиректен одит. КТБ АД е частна банка, която никога не е управлявала или разходвала бюджетни или други публични средства.

КТБ АД не може да бъде одитирана от Сметната палата и защото не попада в категорията на юридическите лица, които имат задължения, гарантирани от държавата. В тази връзка следва да се има предвид, че след отнемане на лиценза на КТБ АД с цел изплащане на гарантираните депозити на вложителите в банката българската държава предостави заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. По този заем задълженото към държавата лице не е КТБ АД, а Фондът за гарантиране на влоговете в банките.