При предсрочно прекратяване мандата на управител на БНБ или на член на Управителния съвет на Централната банка наследникът на поста няма да довършва мандата, а ще кара цял мандат. Тази единствена промяна в Закона за БНБ е внесена в Народното събрание от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и Мартин Димитров, както и от техни колеги от ГЕРБ и РБ. Законопроектът за промяната е публикуван на интернетстраницата на Народното събрание.

С изменението се променя действащата в момента разпоредба в закона, че наследникът довършва остатъка от мандата.

В мотивите към проекта се казва, че ако промяната влезе в сила, при всички случаи членовете на Управителния съвет на Българската народна банка ще бъдат избирани с мандат от шест години.

Вносителите обясняват, че в сегашната си редакция разпоредбата е в несъответствие с Устава на Европейската система от централни банки и на Европейската централна банка (ЕЦБ), които са част от правната система на Европейския съюз. Там се изисква минимална продължителност на мандата от 5 години, която сега не може да бъде спазена.

Несъответствието е посочвано многократно от ЕЦБ в нейните Доклади от 2008, 2010, 2012 и 2014 г. Според трайно изразеното от ЕЦБ становище националното законодателство трябва да гарантира продължителността на мандата на управителя и на другите членове за вземане на решения. Предложеното изменение премахва несъответствието, а промяната е съгласувана с ЕЦБ още през 2010 г., се казва в мотивите.

Вчера на заседание на бюджетната комисия нейният председател Менда Стоянова коментира, че управляващите ще направят всичко възможно тази поправка да бъде гласувана максимално бързо от парламента, успоредно с избора на нов управител на БНБ, който се очаква да бъде избран в началото на юли. Преди това обаче сегашният управител Иван Искров трябва да подаде оставка. По думите на Стоянова, той е обещал това да стане на 19 юни, когато бъде обявен официално кандидатът на нов управител на БНБ.