Няма от къде да дойде опасност за българските банки с гръцки капитал. Нито има в актива на банките гръцки ценни книжа, нито пък българските субсидиари на гръцките банки зависят от своите собственици. От поне 3 години насам БНБ следи внимателно този процес. От 2010 г. започнаха проблемите с гръцките държавни финанси и от тогава процесът се следи буквално всеки ден от колегите в Централната банка, така че не мисля, че нещо непредвидено може да се случи, коментира финансистът Емил Хърсев в интервю за Агенция „Фокус“.

Според него днес в Гърция няма да се промени нищо, дори ако правителството не плати дължимите 1.6 млрд. евро към Международния валутен фонд, тъй като това е един проблем на държавните финанси и то на външните финанси.

Разбира се, че бързо след като страната обяви, че спира плащанията по външния дълг, кредиторите ще вземат ответни мерки. Тези ответни мерки са ни познати, тъй като България премина през същата процедура на държавен фалит през 90-та година. Спиране на плащанията, замразяване на сметки, замразяване на кредитни линии.

От друга страна пък, вътрешно Гърция с цел да балансира паричното обръщение в страната, както навсякъде в подобни ситуации се налага ограничение, обикновено се забраняват плащанията към чужбина за капиталови трансфери, въвежда се някакъв вид разрешително или поне регистрационен режим за търговските плащания по текущата сметка. Въвежда се ограничения за сумата, която клиентите на банките могат да получат в брой и такива все неприятни неща, посочва Хърсев.

Той е категоричен, че възможността Гърция да излезе от еврозоната е изключително ниска, защото излизането от каквато и да е организационна форма изисква воля, трябва някой да го поиска и да го направи. Очевидно гръцкият парламент не желае излизането от еврозоната и няма да направи никаква крачка. От друга страна страните-членки на еврозоната нямат механизъм за отстраняване на страна, която вече е допусната до еврозоната. Единствено Гърция може да се самоотстрани от еврозоната, като приеме закон, че вече ще има друга парична единица и че еврото вече няма да е законна парична единица в рамките на гръцката република. Не мисля, че гръцкият парламент ще приеме такъв закон. Просто еврото ще остане законно платежно средство.

Емил Хърсев не смята, че еврото ще се провали и каквото да се случи в Гърция. Тпй посочва, че има твърде много политики и никаква икономика във всичките тези размишления, включително и изявления в момента. Не бих могъл да направя каквото и да било предвиждане за това накъде политиците ще поведат и Европа, и Гърция. Твърде алогична е позицията и на двете преговарящи страни от икономическа гледна точка. Като по-нелогична е позицията на гръцкото правителство в тази ситуация. Така или иначе свидетели сме на такива политически ходове.

Според много колеги, финансови анализатори става въпрос за една драматургия, която всеки един от политическите лидери демонстрира пред своите избиратели колко той се грижи с цената на всичко, прекрачвайки всички предели, за да запази интересите на своя избирател данъкоплатец. Това важи и за гръцката страна, това важи и за европейската.

Очевидно е, че не става въпрос за икономически кризисен процес, който засяга цялото стопанство на Гърция, отчита Хърсев. Става въпрос за добре познатата ни криза на гръцките държавни финанси, с която живеем вече 5 години. Каквото е имало да се случва се е случило, това не е от днес. Гръцкият бизнес показва, че е в сравнително добра кондиция. Гръцките банки са в прекрасна кондиция, защото те получиха 20 милиарда евро за рекапитализация по пакета 2011г., втория спасителен пакет за Гърция.

През цялото време откакто текат преговорите с кредиторите и гърците панически си теглят парите, гръцките банки се рефинансират, тези пасиви се заменят с пари на ЕЦБ. Вече 87 милиарда евро са вложени от ЕЦБ в гръцките банки, при положение, че преговори на гръцкото правителство с кредиторите са за едни 7.2 милиарда, за които не могат да се разберат. Вече десетки пъти повече са вложени в банките, а не в правителството. Тоест, самите гръцки банки са в прекрасно положение. Те печелят от тази ситуация, както печелиха впрочем и българските банки, ако си спомняте 90-те години, примерно 95-та година, когато България наложи в мораториум и не плащаше външните си задължения. За съжаление, така е устроен финансовият свят от такива неуредици в държавните финанси, финансовият сектор - банки, застрахователи и финансови къщи печелят от това.

Никой няма да отнеме парите на гръцкият бизнес, който работи. От 2010 г. насам гръцката държава е в същото положение, гръцкият бизнес си работи. Купува български стоки, този стокообмен, който се реализира миналата година с вече два спасителни пакета, подобни на този третия, за който вероятно Европа ще започне да преговаря казаха водещите лидери на ЕС, ако гръцкият народ гласува с „да“, тоест гласува за оставане в еврозоната и запазване на позицията на Гърция в ЕС. Между другото всички социалистически проучвания показват, че преобладаващата настройка, около 70% от гърците казват, да ние предпочитаме да си стоим в ЕС, въпреки, че очевидно трябва да приемем една не особено благоприятна програма за икономически мерки, каквато кредиторите изискват. Струва ми се, че тази седмица с банкова ваканция ще наклони везните още по-ясно към запазване на статуквото. Човек обикновено се плаши от неизвестността.

При затворени банки, при неяснота при един негативен изход как ще отворят, дали ще им отнемат спестяванията и т.н., няма нация според мен, която да гласува за едно толкова рисковано и икономическо опасно решение, каквото е отговора „не“ на гръцкият референдум.

Нещата вече са и в ръцете на гръцкия избирател и той трябва да каже - „да“, оставаме в еврозоната, приемаме програмата на кредиторите. Европейските лидери и Международният валутен фонд вече заявиха, че при това положение те са готови да преговарят за трети спасителен пакет. Една сериозна помощ отново за гръцката икономика. Кой би казал „не“ в това състояние? Пита Хърсев.