Гуверньорът на БНБ трябва да бъде професионалист и да разбира от банки и банков надзор. Най-тежкото заболяване в Банковия надзор е липсата на правила. Оценката е на бившия председател на Сметната палата проф. Валери Димитров.

В интервю за БНР той беше категоричен, че бъдещият управител на Националната банка трябва да разбира от постиженията и провалите, с които се сблъска БНБ в качеството си на надзорна институция. „Той трябва да има твърд характер. Трябва да наложи добри надзорни практики, правила и да вдъхне оптимизъм и амбиция на дезорганизирания персонал на Банковия надзор", подчерта проф. Димитров.

Според него докладът на парламентарната комисия по казуса КТБ не е диагностицирал най-тежкото заболяване в Банковия надзор, което е липсата на правила, методика и практика по разследване на измами. „Каза се, че КТБ е пирамида, но става дума за мащабна финансова измама. В доклада на парламентарната комисия пише, че одиторът на КТБ не е установил индикатори за измама. Тези индикатори за измама обаче е трябвало да бъдат установени от управление „Банков надзор". Трябвало е те да станат достояние на подуправители и на Управителния съвет на БНБ", поясни бившият председател на Сметната палата.

Според него липсва информация между Управителния съвет и подуправителя на централната банка. „В тази посока трябва да се работи. Оказа се, че в БНБ не е изследвана хипотезата с кредитиране на поставени лица, защото те са напълно неподготвени да разглеждат банковата дейност като обременена с потенциален риск за мащабни измами. Мисля, че има сериозни изоставяне в надзорните правила и в надзорната практика. Предоверяването на одиторите и на данните от дистанционния надзор е изиграло лоша шега", препоръча проф. Димитров.

Той заяви, че не е привърженик на идеята за присъединяване на България към еврозоната и че валутният борд върши достатъчно добра работа. Според проф. Доимитров Гърция я чака период на тежки реформи.