Най-ключовите проблеми на кредитния сектор са липсата на добра финансова култура на гражданите, както и недостатъчно прозрачните условия и липсата на анализ на кредитоспособността на клиента, практикувани широко на пазара. Тези предпоставки, заедно с липсата на утвърдени стандарти в небанковия сектор и реално работеща законова рамка, са основните причинители на проблема със свръхзадлъжнялостта в България. Този феномен се случва, когато месечните разходи надхвърлят месечните приходи, като често основно перо в разходите се явяват кредитните вноски.

Това стана ясно по време на дискусията по повод старта на Международната обществена кампания „Взимай кредити разумно" на 1 октомври, в която България се включва за първи път.

Наблюдава се особено негативна тенденция за растеж на свръхзадлъжнялостта в България, породена най-вече от масова липса на адекватно планиране на семейния бюджет, водещо до честа необходимост от бързо оборотно финансиране.
Порочният кръг, при който човек тегли кредит след кредит, е най-разпространен в по-малките населени места извън столицата, където отпускането на бързи кредити е още по-неконтролирано и по-лесно достъпно за гражданите, които не съумяват да управляват добре своите финанси.

По време на дискусия бяха представени данни, че средно 75% от хората, които търсят рефинансиране на кредитите си, го правят заради свръхзадлъжнялост.

Наличието на няколко кредита, заедно с използването  на скрито оскъпяване в сектора, създава ситуация на  практическа неплатежоспособност - все повече граждани са принудени да плащат вноски по кредитите си, които надвишават месечния им доход. Статистиката на домакинства допуснали просрочия в обслужване на кредитите си, което е един от първите сигнали за  свръхзадлъжнялост, е силно-негативна в полза на България спрямо средните за Европа показатели.

На медийната дискусия днес бяха изнесени статистически данни, че България се намира на челни позиции в просрочията по кредитите на домакинствата спрямо броя население. Със същият процент - 27.4%, е Кипър, а Румъния е веднага след нас с 27%. Единствено Гърция е пред всички останали с 33.9%.

Тези проблеми сигнализират за сериозната нужда от  регулиране и  подобряване на прозрачността на сектора в страната, което може да се постигне с различни законови промени, заимствани от добрите практики в Европа. На дискусията днес беше даден за пример утвърденият от Европейската комисия Европейски кодекс за добри практики при предоставянето на микрокредити.

В България бе приет закон за ограничения на годишната лихва за потребителските кредити до 50%, който за съжаление задълбочи проблема. Нужно е да се потърси отговор на въпросите какво могат да направят отговорните  държавни органи за трайното решаване на проблемната ситуация у нас.

Кампания „Взимай кредити разумно" се случва по инициатива на международнaта организация Microfinance Centre - обединяваща 104 институции в Европа и Азия, а партньори от българска страна са SIS CREDIT. Кампанията ще продължи до края на месеца, а целта й е да повиши информираността и компетентността на крайния потребител относно взимането на кредити и алармира относно опасностите от свръхзадлъжнялостта.

Международната обществена кампания „Взимай кредити разумно" стартира за първи път през 2014 г. Тази година в инициативата ще се включат 23 институции от общо 15 държави.

Целта на кампанията е да повиши осведомеността и компетентността на крайния потребител относно взимането на кредити, като го обучи какви са важните въпроси, на които трябва да си отговори при избора на кредитор, как да определи сам реалната крайна цена на един кредит и да изчислява коректно месечния си бюджет, както и да му покаже важните детайли при подписване на кредитен договор. Друг стремеж на инициативата е да подобри прозрачността на сектора и да подпомогне трайното намаляване на все по-разпространените нелоялни практики в страната с цел установяване на устойчив кредитен пазар.

Обществената инициативата „Взимай кредити разумно" цели да иницира публична дискусия по темата, с която да се привлече подкрепата на широката общественост и по този начин да спомогне за дългосрочното решаване на проблемите при отпускането на небанкови кредити у нас.