Във връзка с разпространено в някои медии писмо от бивши администратори в „Корпоративна търговска банка" АД (КТБ АД) синдиците на банката заявяват следното:
На основание чл.57, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност срещу бивши администратори на КТБ АД, включително и срещу въпросните лица - автори на писмото, които също са бивши администратори на КТБ АД, са предявени 112 иска с общ материален интерес в размер на 2.4 млрд. лв. Коректността изисква да отбележим, че от предявяването през април 2017 г. на исковете срещу бившите администратори на КТБ АД - автори на писмото, до сега СГС прави многократни опити да призове въпросните лица, но те не могат да бъдат открити на официално регистрираните или посочените от тях постоянни или настоящи адреси по местоживеене. Поради тази причина на същите не могат да бъдат връчени документите, приложени по делата, с което се затруднява съдебният процес.
Това налага назначаване на особени представители, за което предявилият исковете - „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) - КТБ АД (н), е длъжна да заплати високи адвокатски възнаграждения. Укриването на лицата, срещу които са заведени делата, цели именно това - да бъде принудена КТБ АД (н) да заплати от масата на несъстоятелността тези възнаграждения. В тази връзка поведението на лицата - бивши администратори не кореспондира по никакъв начин с отправения от тях апел в писмото за „ефективна съдебна защита, достъп до съд и справедлив процес".
Срещу въпросните лица - автори на писмото, са заведени искове за нанесени имуществени вреди, с които е ощетена КТБ АД, понастоящем масата на несъстоятелността на КТБ АД (н), а съответно и хилядите физически и юридически лица - кредитори на КТБ АД (н). Поради това, меко казано, е некоректно от страна на тези лица да изразяват загриженост за „ограбване на вложителите и на останалите кредитори на масата на несъстоятелността на КТБ АД (н)" при положение, че самите те носят огромна вина за нанесените имуществени вреди на вложителите на КТБ АД (н). Именно тази им вина ще се опитаме да докажем в съда чрез предявените срещу тях искове. Целта е със стойността на предявените имуществени претенции спрямо тях да бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ АД (н), която в последствие ще бъде разпределена сред ощетените вложители на КТБ АД (н). Колкото до отправения от авторите на писмото, въпрос „Защо синдиците на КТБ АД (н) и УС на Фонда не са завели по-малко на брой дела, при положение че ответниците по тези дела вероятно сме едни и същи лица?", можем да отговорим, че, когато се появят в съдебната зала, те ще се запознаят с аргументите ни защо делата са толкова на брой, как са изчислени сумите на предявените срещу тях искове, какви са доказателствата за твърденията ни и ще получат отговори на още ред сходни въпроси, чието място за доказване и оборване е в съдебната зала, а не в писма до институции и медии.
Преди няколко дни трима от бившите шефове на Корпоративна търговска банка (КТБ), както и бившият директор на управление "Кредитиране" в нея, се оплакаха от съдебен произвол срещу тях. Илиан Зафиров, Георги Христов, Александър Панталеев и Георги Зяпков сезираха омбудсмана Мая Манолова и председателя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, че срещу тях се водят 12 дела за над 100 млн. лв. и поискаха правна помощ.
В отворено писмо те изразиха притеснение, че са научили от медиите, че КТБ е завела още 162 иска срещу бивши администратори на банката, като те са за сумата 2.6 млрд. лв.
По искане на синдиците на КТБ преди две седмици в парламентарната правнакомисия бяха обсъдени промени в Закона за банковата несъстоятелност, за да бъде намерено решение на проблем, изникнал покрай исковете за вреди срещу администратори на КТБ, заведени от синдиците на фалиралата кредитна институция.
На заседанието, на което се обсъждаха на второ четене промени в законопроекта за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) присъстваха членовете на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете проф. Валери Димитров и Борислав Стратев. Те запознаха депутатите с "непредвиден казус", възникнал във връзка с искове, заведени от синдиците на банката по чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност срещу бивши администратори на фалиралата банка за обезщетение за вреди, причинени на институцията.
В крайна сметка депутатите и експертите се съгласиха, че решение на този проблем трябва да се търси с промени в специалния Закон за банковата несъстоятелност, което може да стане с преходни разпоредби в законопроекта за промени в ГПК. Варианти за такава промяна ще бъдат обсъдени с членовете на управата на фонда.