Нивото на "лошите кредити" по балансите на европейските банки намалява, но въпреки това като цяло необслужваните заеми остават във висок размер, посочи Европейската комисия (ЕК), цитирана от "Ройтерс".

"Глобалната финансова криза между 2008 и 2009 година остави европейските банки с купчини необслужвани заеми, които те се опитваха да възстановят от намиращите се по това време в сериозни затруднения фирми и домакинства. С оглед на икономическото възстановяване на стария континент, размерът на необслужвания дълг на банките започна бавно да намалява", се посочва в доклада на ЕК.

Цитирайки данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), ЕК посочи, че необслужваните кредити са представлявали 4,6% от общите банкови заеми в периода между април и юни 2017 година, което е с 1% под техните нива година по-рано.

Въпреки тази позитивна тенденция, лошите заеми все още са на стойност около 950 млрд. евро в Европейския съюз (ЕС) и представляват 5,4% от общите заеми само в рамките на еврозоната.

Като цяло необслужваните заеми са много неравномерно разпределени в региона на единната валута, като в Гърция те представляват почти половината от всички необслужвани кредити, докато в Германия и Холандия те съставляват по-малко от 3 на сто.

За да се справи с този проблема, Европейската комисия планира да представи през март нови законодателни мерки, целящи да се ускори процеса по отърваването на банките от лошите им дългове и за предотвратяване в бъдеще на новото натрупване на лоши кредити.

Основен ремонт на правилата за неплатежоспособност и укрепване на вторичния пазар за лоши кредити са сред планираните от ЕК мерки за намаляване на съществуващия все още голям размер на лоши банкови кредити.

Като мярка срещу бъдещо нарастване на необслужваните кредити, ЕК планира да въведе законоустановени предпазни механизми за предотвратяване на рисковете от недостатъчно провизиране на лошите заеми, се посочва в документ на ЕК, като се подчертава, че това ще се отнася само за новите заеми, които на по-късен етап са станали необслужвани.

Припомняме, че банките отдавна се противопоставят на нови капиталови буфери, опасявайки се, че това би могло да намали кредитния им капацитет и да увеличи разходите.