Над 81% от българските граждани очакват и искат да бъде приет закон за частния фалит, заяви в сутрешния блок на БНТ омбудсманът Мая Манолова и допълни, че става въпрос за закон, който да уреди несъстоятелността на физическите лица. 

„Това е един огромен процент, който е и адекватен на огромния проблем, който имат българите със затруднението да плащат своите кредити - към банки, към фирми за бързи кредити, лизингови къщи, включително и битовите си сметки", подчерта омбудсманът.

Според проучването, което представи Мая Манолова, числата са стряскащи - всеки трети български гражданин има кредит. 800 милиона лева са потребителските кредити, които имат проблем с обслужването и са отчетени като "лоши".

По думите на Манолова, първото и основно условие, за да влезе едно лице в процедура по гражданска несъстоятелност, е то да бъде свръхзадлъжняло.

„Предвид ситуацията в България, има смисъл ако гражданската несъстоятелност се разпростре и върху лицата предприемачи, тези, които извършват икономическа дейност, но не са регистрирани като търговци - това са всякакви свободни професии, но и физическите лица, потребители, които имат кредити, даже включително не могат да си плащат битовите сметки към Топлофикация, към ЕРП-тата, към ВиК, към мобилните оператори, всичко, което тегне върху бюджета на едно домакинство", разясни Мая Манолова.

Тя настоява законът да уреди процедурата по обявяване на граждански фалит да се развива пред съд, а не от сдружение или някаква фирма, която е сключила договор за изкупуване на лоши кредити. Целта на разработения от Манолова законопроект е гъвкав, стимулиращ отговорно ново финансово поведение и по-добра финансова структура.

По думите на Мая Манолова, България е последната европейска страна, която не е приела такова законодателство, а в Европа решенията са различни - в някои държави става въпрос за съдебна процедура, а в други специално създадени административни органи, които се занимават с гражданската несъстоятелност. „Предвид необходимостта да се гарантира законосъобразно провеждане на процедурата, а също така и доверието в съда пред други органи, предлагаме органът, който ще се произнася да е съдът", подчерта омбудсманът.

Според нея, гражданинът, който иска да започне такова производство, ще е длъжен да посочи освен цялото си налично имущество, но и всичките си задължения, а също и всичките си кредитори. „В добавка всички кредитори ще имат едномесечен срок след започване на производството да се включат в тази процедура", обясни Манолова.

В процедурата по личен фалит ще се минава през съдебна процедура в окръжен съд. Тя ще е бърза, прозрачна, неоскъпена и колективна - една спрямо дълга към всички кредитори. От нея ще се възползват лица, живели поне 6 месеца у нас. Тази своеобразна уседналост се въвежда, за да се предотврати "туризмът" на банкрута. Така преди години граждани от Германия отскачали да си изчистят кредитното досие при по-либералната процедура във Великобритания, даде пример Манолова.

„Специалната защита на закона ще се дава само на добросъвестни длъжници - активно търсещи работа, неосъждани заради липса на надеждност или укриване на средства, подчерта Манолова и допълни, че размерът на дълга, за да се стартира процедурата, е закован на поне 5 минимални работни заплати.

Информацията за длъжниците и производството ще се качва в регистър към Търговския, като този нов регистър ще играе и ролята на призовка към кредитора, когато той не може да бъде открит.

3 различни процедури според ситуацията на длъжника залага законопроектът:

- Първата ще е за лица с доход над несеквестируемия. В този случай за период между 3 и 5 г. ще трябва да се платят поне 50% от задълженията.

- Вторият случай ще е с ликвидация (разпродаване) на имущество, без несеквестируемото.;

- Третият ще се задейства при липсата на каквито и да било доходи и имущество. При такава длъжникът ще трябва 10 г. да уведомява съда при постъпващи доходи, за да се стартира една от горните 2 процедури, след което съдът ще постановява опрощаване, ако той е бил добросъвестен.

Със задействането на процедурите се спират висящите задължения и начисляването на лихви. В производствата със сигурност ще участва синдик.

В заключение Манолова каза, че се предлагат оздравителен план и пакет последващи мерки като несеквестируем минимум, запазване на единствено жилище и доходи в размер на минималната заплата, преструктуриране на задълженията с презумпция, че длъжникът ще укрепне финансово, ограничение за ползване на нов кредит за период от 3 до 7 години.