По-строги от сега регламентираните проверки за обвързаност между клиенти с големи кредитни експозиции ще бъдат прилагани от банките у нас от 1 януари 2019 година. Това реши УС на БНБ на свое заседание, като прие „Насоки относно свързаните клиенти по чл. 4, параграф 1, т. 39 от Регламент (ЕС) № 575/2013" (EBA/GL/2017/15), издадени от Европейският банков орган и публикувани на официалната му страница.

Решението е взето на основание чл. 151, ал. 1 във връзка с чл. 79а, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните институции, уточняват от централната банка.

Насоките определят подходящите практики, които следва да се прилагат в областта на големите експозиции и установяването на свързаност между клиентите на банката. Банките следва да прилагат въпросните насоки, като ги внедрят в своите вътрешни правила, процеси или системи, съгласно чл. 74а от Закона за кредитните институции. БНБ от своя страна ще уведоми Европейския банков орган за решението си да прилага въпросните насоки.

В Насоките са описани е няколко клрасически сценария за обвързаност, които ще се проверяват по-стрикно по новите правила. Ето част от тях:

Сценарий E1: Основен случай

Отчитащата се институция има експозиции към всички предприятия - A, B, C и D. Предприятия B, C и D разчитат икономически на A. Следователно базисният рисков фактор за институцията при всички случаи е A. Институцията трябва да образува една обща група от свързани клиенти, а не три отделни. Не е от значение, че между B, C и D не съществува зависимост.

Сценарий E2: Вариант на основния случай (няма пряка експозиция към източника на риск)

Дори отчитащата се институция да няма пряка експозиция към A, има изискване за групиране, защото е известна икономическата зависимост на всеки клиент (B, C и D) от A. Ако вероятни затруднения с плащанията за A биха могли да се разпространят към B, C и D, всички те ще срещнат затруднения с плащанията, ако A има финансови затруднения. Следователно те трябва да бъдат третирани като носещи общ риск.

Също както в сценарий E1, и тук не е от значение, че няма зависимост между B, C и D. Изискването за групиране идва от A, макар че това предприятие само по себе си не е клиент и следователно не е част от групата от свързани клиенти.

Сценарий E 3: Припокриващи се групи от свързани клиенти

Ако едно предприятие е икономически зависимо от две (или повече) други предприятия (трябва да се отбележи, че евентуални затруднения с плащанията на едно от другите предприятия (A или B) може да са достатъчни, за да причинят затруднения и за C), то трябва да бъде включено в групите от свързани клиенти и на двете (всички такива) предприятия:

Аргументът, че експозицията към C ще бъде отчетена два пъти, не е валиден, тъй като експозицията към C се счита за общ риск в две отделни групи.

Максималният размер на големите експозиции се прилага поотделно (т.е. лимитът се прилага веднъж за експозициите към група A/C и веднъж за експозициите към група B/C).

Тъй като няма зависимост между A и B, не е необходимо да бъде формирана обща група (A + B + C).

Сценарий E 4: Верижна зависимост

При наличие на "верижна зависимост" всички предприятия, които са икономически зависими (дори зависимостта да е само еднопосочна) трябва да бъдат третирани като носещи общ риск. Не би било подходящо да се формират три отделни групи (A + B, B + C, C + D).

Пълния текст на Насоките може да намерите тук!