Снимка: pixabay

Акциите на европейските банки скоро ще затворят годината, която повечето инвеститори ще се радват да забравят като лош сън. Спадът с 26% на индекса Stoxx 600 Banks Index, който е най-големият спад за последните седем години, е и най-лошият измерител в региона.

Комбинацията от политически сътресения, нестабилност в развиващите се пазари, проблеми на ниво отделни компании и липса на повишаване на лихвените проценти от централните банки в Западна Европа може да доведе до това, че акционерите да загубят повече от 300 милиарда евро още в началото на януари догодина.

Затова анализатори, потърсени от „Блумбърг", посочват пет фактора, на които инвеститорите трябва да обърнат внимание през 2019 година:

Държавното регулиране на банките

Въвеждането на нови правила и разпоредби значително повлия на финансовите институции през последното десетилетие, като се започне с финансовата криза от 2008 година, а както се очертава 2019 година няма да прави изключение.

Нека припомним два надзорни документа:

"Базел III" - това е документ, одобрен след преговори през 2010 и 2011 година на Базелския комитет за банков надзор, съдържащ методологични препоръки в областта на банковото регулиране. Третата част от Базелското споразумение беше разработен заради недостатъците във финансовата регулация, разкрити след финансовата криза от края на 2008 година.

Базел III укрепва капиталовите изисквания на банките и въвежда нови регулаторни изисквания за ликвидност.

Основната цел на споразумението Базел III е да се подобри качеството на управлението на риска в банковото дело, което от своя страна би трябвало да укрепи стабилността на финансовата система като цяло. Преходът към Базел III е планиран да приключи до 2022 г.

2019 година ще е втората откакто започна да действа директивата на ЕС MiFID II „За пазарите на финансови инструменти", но мнозина казват, че нейното влияние ще се прояви постепенно с течение на времето. Директивата (в нейното разработване участва и Великобритания, но заради липса на споразумение за Brexit не е ясно дали вбъдеще ще действа и за Обединеното кралство) е част от плана на ЕС за създаване на единен европейски пазар на финансови инструменти и услуги. Изискванията на MiFID се отнасят освен за държавите-члеки на Европейския съюз, но и за 3 държави от Европейското икономическо пространство. MiFID въвежда нови регулаторни правила, насочени по-специално към повишаване на прозрачността на отчитането на операциите с акции и деривативни инструменти (фючърси, опции, варанти, форуърдни контракти, суапове и други).

Политиците оказват все по-голям натиск върху пазарите, като се подготвят за различни версии на споразумението за Brexit по финансовите въпроси. Различията между правилата и регламентите в отделните страни вече отнемат значително време от управлението на дружеството, а също така изискват определени разходи, които според Международната федерация на счетоводителите към ОИСР средно достигат от 5% до 10% от годишния оборот.

В същото време изтича срокът за преразглеждане на европейските междубанкови лихвени проценти Eonia и Euribor. Банките искат да удължат тяхната валидност, а мекият (постепенен) преход е много важен за финансовите пазари с договори с деривати за трилиони евро и междубанкови заеми, обвързани с лихвите.

Препоръките на анализатори е да се наблюдава внимателно всеки сигналите на регулаторите за повишаване на ограниченията или проверките, особено след скандала за пране на пари в Danske Bank A/S.

Сливане и придобиване

Сливането на Deutsche Bank AG и Commerzbank AG, както и възможния алианс между италианската банка UniCredit SpA и френската Societe Generale SA, за който се говореше през цялата отминаваща година, като и други подобни спекулации, които със сигурност ще продължат и през 2019 година.

Големите сливания, като това между UniCredit и Societe Generale, се разглеждат от някои наблюдатели на банковия пазар, като последна възможност да се подобри финансовото представяне на кредитните институции и да се намалят разходите. Други анализатори, обаче, оспорват твърдението, че сливането ще помогне да се решат проблемите с "лошите" активи при липсата на устойчив бизнес модел.

Шансовете за сливания между по-малки банки изглеждат по-добър вариант, затова анализаторите прогнозират, че през новата година ще има вълна консолидации най-вече на германския банков пазар, но и не само. Възможно е сливане на малките британски банки, за да влязат в по-голяма конкуренция с по- големите банки. Испанските банки Unicaja Banco SA и Liberbank SA вече преговарят за евентуално сливане.

Появата на нови банки

Банките ще продължат да усещат натиска на конкуренцията от финансовия и технологичния сектор, тъй като много фирми, за да укрепят своя бизнес, ще навлязат на нови пазари и области на дейност. В момента компаниите, работещи в областта на платежните услуги, вече за заели своите пазарни ниши и са постигнали растеж на стойност до няколко милиарда евро. В същото време компаниите за брокерски услуги и за управление на активи все още са относително малко на пазара.

На банките ще се наложи да харчат милиарди, за да инвестират в застаряващата си инфраструктура и за да издържат на натиска на конкуренцията. Някои финансови и технологични компании, като берлинската Solarisbank AG или N26, разработват планове за емитиране на акции на фондовата борса, както и други възможности за получаване на допълнително финансиране през следващата година, което вероятно ще използват за по-нататъшно разширяване на бизнеса.

Това пък увеличава шансовете на по-големите банки да започнат да обмислят придобиването на технологични лидери или създаването с тях на съвместни компании. Експертите съветват внимателно да се наблюдава ситуацията в Азия, където пазарната цена на 13 финансови и технологични компании са достигнали 217 млрд. долара, според проучване, публикувано неотдавна.

Кредитните рискове и разходите

Исторически намалените средства за покриване на кредитите, заради ниските лихви, помогнаха на компаниите да увеличат приходите и рентабилността си през 2018 г. Въпреки това, тъй като икономическите перспективи са доста неясни, ситуацията може бързо да се промени.

През ноември икономистите на Morgan Stanley публикуваха доклад, в който ключовите фактори, които те определиха за 2019 г. бяха: забавяне на икономическия растеж и на кредитния цикъл. Икономистите на американската банка препоръчват на банките да инвестират в технологии, като много от тях ще трябва да повишат контрола върху разходите.

Експертите, потърсени за коментар от „Блумбърг" препоръчват разликата между ръста на приходите и на разходите трябва да се увеличи през 2019 година, като се обърне повече внимание на приходите, за да се увеличат разходите за инвестиции в нови технологии.

ЕЦБ и лихвите

Кредитирането остава една от основните области от дейността на повечето европейски банки, а при нулев лихвен процент този бизнес се свива. ЕЦБ многократно заяви, че няма да има увеличение на лихвите до следващото лято. Миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги каза, че ЕЦБ изследва как ниските ставки влияят върху приходите на банките.

Повишаването на лихвените проценти ще бъде по-изгодно за банки като испанската CaixaBank SA, която миналия месец повиши целевата си доходност за следващите три години въз основа на предположението, че 12-месечният лихвен процент Euribor ще нарасне с 90 базисни пункта, до 0.7% през 2021 година.

Въпреки това, много пазарни играчи все още очакват ЕЦБ да задържи по-дълго време ниски лихвите. Commerzbank вече обяви, че очаква ЕЦБ да повиши лихвените проценти чак през първото тримесечие на 2020 г. Рейтинговата агенция Fitch Ratings Ltd. понижи прогнозата си за икономически растеж на еврозоната, а ниската базова инфлация може да убеди ЕЦБ да не повишава лихвените проценти до 2020 г.

В същото време ЕЦБ предостави около 722 милиарда евро дългосрочни заеми, а срокът за погасяване на тези заеми ще започне през 2020 година. За да подкрепи кредитирането на домакинствата, обаче, централната банка на еврозоната може да открие нов кръг от дългосрочно рефинансиране. Ето защо през следващата година ще бъдат нужни фондове за заемен капитал.