Снимка: От тв екран от предаване на Нова телевизия

Ако има повишение на лихвите по кредитите, то ще започна най-рано през лятото на 2019 г., но най-вероятно от началото на 2020 година. Прогнозата направи в сутрешния блок на Нова телевизия председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов, позовавайки се на прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Потребители и банки да внимават с кредитите в момента

Той призова потребителите да бъдат много внимателни при взимането на заеми в момента, защото лихвите вероятно няма да останат толкова ниски, каквито са в момента. Според Андронов, банките също трябва да бъдат внимателни относно това колко кредити отпускат.

Подобна препоръка отправи и гуверньоара на БНБ Димитър Радев. В изявление за тримесечния бюлетин на АББ той препоръчва при кредитната експанзия банките да продължат да полагат адекватни усилия за управление на натрупващия се в техните баланси кредитен риск. Според него голяма част от последните действия на централната банка, в качеството на регулатор и надзорен орган за банковата система, е фокусирана върху риска, свързан с банковото кредитиране.

Андронов не се ангажира с конкретни стойности, защото „това би било много смело", но банкерът препоръча да се четат прогнозите на европейските институции, вкл. и Европейската централна банка. „На 4 януари президентът на ЕЦБ Марио Драги направи един много специфичен коментар: На нас ни трябва повече време, за да преценим какво ще се случи, каза той", а Андронов допълни: „Ние виждаме, че икономиката на Еврозоната, която през първото и второто тримесечие постоянно растеше с 0.4%, а през третото тримесечие се забави до 0.2 на сто. Тоест ЕЦБ вижда, че растежът не е устойчив, инфлацията още не е достатъчно висока, а заради поевтиняването на горивата тръгна отново надолу.  В същото време ЕЦБ, която държи основният инструмент за вдигане на лихвите казва, че нещата не са още толкова стабилни и устойчиви, за да можем отсега да кажем точно и кога ще вдигаме лихвите, ако ще ги вдигаме." Затова и Анронов призова де се даде още време на банките в България, за да преценят кога ще могат да вдигнат лихвите.

Лошите кредити намаляват

По повод информацията, че банките в България са отчели обща печалба от 1.379 млрд. лева за 2018 година, според неокончателни данни на БНБ, Андронов каза: „БНБ ни препоръча многократно да намалим броя на отпусканите кредити, защото тези за домакинствата надминаха доходите на хората през 2017 г. и дори достигнаха двуцифрен ръст - до 12%, а заради отпускането на повече ипотечни кредити се увеличиха и сделките с недвижими имоти".

В същото време по думите на Андронов, нарастването на доходите е около 7-8 на сто и изостава от темпа на повишаване на отпуснатите кредити за домакинства. „За първи път през миналата година растежът на кредитите надхвърли темпа на нарастване на заплатите на хората. Ако се задържи това съотношение, макар че не е най-доброто, е достатъчно устойчиво", обобщи Андронов. Той обаче предупреди, че ако кредите продължат да нарастват, а останалите индикатори - доходите на домакинствата и цените на имотите, се запазят, тогава ще имам сигнал за сериозно внимание. „Заради това всички и банките, и централната банка трябва да внимаваме и да не разхлабваме кредитните стандарти и да насърчаваме този растеж", препоръча Андронов.

Председателят на АББ добави, че през миналата година банките са заделили много повече пари за чистене на лошите кредити, затова и към момента техният брой намалява. Само за една година те са спаднали с около 1 млрд. лв. в балансите на банките, а общата им сума намалели с около 2.5 млрд. лв.

Въпреки тези мерки, както преди ден посочи европейският комисар Валдис Домбровскис , у нас лошите кредити са над средните нива за ЕС. Андронов пък уточни: „В ЕС е около 4.5%, докато у нас все още е 7%, но степента и скоростта, с която намаляват лошите кредити е много висока. Ако има още две-три години, каквито имахме през последните, най-вероятно ще приближим нивота на лошите кредити в еврозоната."

Именно това, по думите на Андронов, а не начисляването на такси, допринася за стабилността на финансовите институции и им носи печалба. „Това е много грешна представа", подчерта Андронов.

Европейските регулации

"Европейската администрация непрекъснато търси инструменти, с които да се ограничат националните различия в банковите такси", каза още Андронов. По неговите думи постоянен е стремежът за намаляване на регулаторните тежести не само в банковия сектор, но и в комуникациите, доставките и други сектори да се въвеждат прагове за различните такси. Той даде и конкретен пример за банковия сектор: „Очаква се въвеждане на прагове при банковите превода с цел изравняване на тези такси в целия ЕС".

Вижте още: Драстичен спад на таксите за преводи в евро, предлага български евродепутат

Андронов беше категоричен, че банкерите у нас напълно подкрепят стремежа на държавата за влизане в Еврозоната. И допълни, че банките у нас трябва да свикват със стрес тестовете, защото те ще се провеждат всяка година. А по повод на казаното от премиера вчера, че може да има съпротива от някои банкери, затова че се провеждат повече проверки на банковия сектор у нас, председателят на АББ с усмивка каза: „Банкерите може да излязат на протест, ако се спре процеса на присъединяване на България към еврозоната.

Още по темата:

17 от централните банки в еврозоната спряха да емитират банкноти от 500 евро

Какво показват фондовите пазари относно световния икономически растеж?

Нов лидер на банковия пaзap у нас през 2020-та година?