Снимка: БГНЕС

Проблемните кредити или така наречените Non-Performing Loans (NPL) са най-големия бич за банковите ситеми и у нас и в целия Европейски съюз. Борбата за намаляването им е основен елемент в усилията на европейските надзорни органи за укрепване на банковия сектор. До 2017 България бе една от страните, която бе с едни от най-лошите показатели по отношение на лошите кредити. Трябва да признаем обаче, че от 2015-а насам банките у нас полагат огромни усилия за намаляване на проблемните заеми.

Наричаме ги проблемни, защото според класификацията на надзорните регулации (Регламент 575 на ЕС) и влезлия в сила от началото на 2018 г. Международен стандарт за финансова отчетност (МСФО 9), като необслужвани се водят и заеми, по които няма просрочие, но финансовото състояние на получателите им е влошено. Такива заеми също носят финансови тежести за банките, тъй като и по тях те трябва да правят обезценки или както е по-популярно да се казва - да заделят провизии. Разходът за провизии води до намаляване на финансовия резултат и от там директно влияе негативно върху капитала на банката.

Всички тези пояснения са нужни, за да има широката публика макар и най-общо понятие защо лошите кредити са огромен проблем за банковата и за финансовата стабилност като цяло.

Данните за 2018 г., които БНБ наскоро публикува, показват, че усилията на банките и на банковия надзор дават добри резултати. Като цяло за 2018 г. проблемните кредити намаляват с близо 1.6 млрд. лв. - от 8.07 млрд. лв. на 6.48 млрд. лева. Делът им в общия размер на предоставените от банките заеми за граждани и фирми се свива от 15.58% на 11.56 процента.

Вероятно някои анализатори ще забележат, че тези съотношения се различават от официално обявените от БНБ. Тук е важно кой, какво и как смята. В съобщението на БНБ съотношенията са базирани на общия размер на вземанията на банките по кредити и аванси, в които се включват и вземания от държавата, други банки и финансови институции, които по правило се водят с много нисък риск и по тях обикновено няма просрочия (или те са пренебрежимо малки) и почти не се заделят провизии. За целите на този анализ ние сме се спрели само вземанията на банките по кредити за фирми и за граждани и на тяхна база сме изчислили отделните съотношения.

Числата публикувани от БНБ показват, че проблемните кредити намаляват и при населението и при търговските дружества. Фирмите продължават да са най-големия проблем и не само защото размерът на отпуснатите за тях заеми е с близо 70% по-голям от този за населението. Макар и за една година да са намалели с 1.35 млрд. лева проблемните заеми, свързани с търговски дружества в края на 2018 г. остават сериозна сума - 4.65 млрд. лева. Техният дял спрямо общият размер на отпуснатите кредити за фирми, макар и да е намалял сериозно, в края на 2018 г. е доста висок - 11.56 процента.

Просрочените повече от 180 дни кредити за фирми - близо 2.86 млрд. лв., съставляват 71.7% от всички заеми в банковия сектор класифицирани като загуба. Това са кредити, които много трудно могат да бъдат събрани и по правило се провизират изцяло - на 100% от остатъчния им размер, което носи сериозни допълнителни разходи за банките и ерозира капиталът им. Добрата новина е, че тези проблемни кредити имат сравнително високо покритие с провизии - над 55.4%, което означава, че банковия сектор като цяло е абсорбирал над половината от потенциалната загуба от проблемните си вземания от фирми.

Не бива да се забравя, че по повечето от тези кредити има и обезпечения, чиято реализация при необходимост също би трябвало да донесе някакви приходи. Тук отново е добре да обърне внимание на това, че е важно при анализа на числата да е ясно кой, какво и как смята. До момента коментираме съотношенията на брутните проблемни кредити за фирмите. Ако вземем нетният им размер, при който брутния е намален с размера на направените обезценки (заделените провизии), съотношенията са много по-добри. В този случай нетните проблемни заеми за търговски дружества в края на 2018 г. са 5.95% от всички отпуснати фирмени кредити.

Но горчивият опит от изминалите години ни е научил, че винаги трябва да се вземат предвид по-неблагоприятните стойности. Факт е че съотношенията на проблемните фирмени заеми макар и значителното им подобрение са далеч от най-добрите показатели за Европа - между 2% и 4% и банките трябва да продължат да полагат усилия за намаляването им. Освен това тук съвсем не е ясно какъв обем проблемни кредити не са прикрити от банките, чрез операции по тяхното преструктуриране или фиктивно рефинансиране. Яснота по този въпрос ще получим след приключване на предстоящия преглед на качеството на активите за който кредитните институции у нас се подготвят.

При заемите за населението ситуацията е много по-добра не само защото те са по-малко като обем в сравнение с фирмените кредити. При жилищните кредити брутния размер на проблемните вземания - 919.39 млн. лв. е 8.43% от всички заеми от тази група, а нетния размер (след приспадане на заделените провизии) 477.65 млн. лв. е 4.38 процента. При този вид заеми по правило банките заделят по-малко провизии, защото те са обезпечени с жилищен имот, който се признава и от регулаторните правила за едно от най-ликвидните покрития. Само, че и това правило може да се окаже неработещо при един срив на цените на имотите или при едно надценяване на обезпечението при отпускането на кредита - нещо на което станахме свидетели в периода 2008 - 2010 година.

Най-добро е положението с потребителските кредити. Макар и да са най-скъпите като цена за получателите им те са най-редовно обслужваните и с най-високо покритие с провизии.

В края на 2018-а брутният размер на проблемните потребителски кредити е 911.21 млн. лв. или 8.82% от всички предоставени заеми от този вид. Заради огромното покритие с провизии обаче нетния им размер е само 64.5 млн. лв. или едва 0.61 процента. Така потребителските заеми се очертават като най-доходоносни и безпроблемен сегмент в банковото кредитиране. Разбира се един от факторите довели до този резултат е политиката на банките да оставят по-рисковите кредитополучатели в сектора на фирмите за бързи кредити.

Източник: Money.bg