Снимка: Райфайзенбанк

Австрийската "Райфайзен Банк Интернешънъл" има намерение да разшири дейността си на българския пазар, на който в момента притежава "Райфайзенбанк (България). Това обяви главният изпълнителен директор на австрийската кредитна институция Йохан Щробл по време на представянето през тази седмица на доклада за дейността й за 2018-а. Според неофициални източници австрийците имат интерес у нас най-вече към "Алианц Банк България" и към "ПроКредит Банк", които, ако придобият, да слеят с "Райфайзенбанк (България)". За момента обаче става дума единствено за интерес и нищо повече.

Финансисти твърдят, че дори няма първоначални разговори със собствениците на тези две кредитни институции, но обръщат внимание на факта, че те са едва ли не единствените опции за инвеститори с възможности, които искат да добавят висока стойност към вече съществуващият си бизнес в банковата сфера у нас. А "Райфайзенбанк" остана едва ли не единствената голяма западноевропейска банка у нас, която не се намесила в надпреварата за увеличаване на пазарния си дял чрез придобиване и поглъщане на други - по-малки, пазарни играчи. И както се вижда от изявлението на Щробл, австрийците нямат намерение да остават встрани от общите консолидационни процеси в България.

Извън темата за придобиванията и поглъщанията, ден след като "Райфайзен Банк Интернешънъл" представи резултатите си за 2018-а, това направи и "Райфайзенбанк (България). Според председателя на Управителния съвет на "Райфайзенбанк (България)" Оливер Рьогл изминалата 2018-а е била много успешна за институцията.

"Кредитите достигнаха 4.9 млрд. лв. и отбелязаха над 14% годишен ръст, който е много по-висок от средния - над 8%, за банковата система. Този ръст ни позволи да задържим стабилно високи нива на печалбата от 131 милиона лева. Важен фактор е и ниското ниво на необслужваните кредити, които са под 3% от общия размер на отпуснатите заеми. Това ниво е значително по-малко от средното - 7.6%, за пазара в България", обасни Рьогл. Той отбеляза, че добрите резултати не биха били възможни без стабилната икономическа среда у нас - ръста на БВП, липсата на бюджетен дефицит и ниската безработица. Показателя, по който според Рьогл може да се желае подобрение, са чуждестранните инвестиции, чието ниво остава сравнително ниско.

Заместник-председателят на УС на банката Добромир Добрев обяви, че при корпоративното кредитиране е достигнат пазарен дял от 7.3% и отбелязва сравнително голямо разширяване на позициите си в този сегмент.

"Продължава обаче една недобра тенденция за пазара и тя е, че все още преобладават заемите за оборотни средства, а инвестиционното кредитиране изостава. Този процес е в пряка зависимост с недостатъчното равнище на чуждите инвестиции", коментира Добрев. Той съобщи, че средния размер на оборотния кредит за банката е около 440 хиляди евро, докато при инвестиционното кредитиране тя е 367 хиляди евро, като обичайния срок на инвестиционния кредит е шест-седем години. Добрев постави акцент върху възможностите, които банката предоставя на фирмите за по-изгодни условия за получаване на заеми, като се ползват опциите които дават за това различните европейски програми.

"Ние сме един от първите и най-активни партньори на Европейския инвестиционен фонд, който предоставя такива опции за бизнеса. До момента сме финансирали над 1700 проекта за общо над 250 милиона евро, като общия ресурс по програмите, с които работим е общо над 520 милиона евро. Трябва да се има предвид, че основният инструмент са гаранционните споразумения, които дават възможност на фирмите да получат заеми при по-облекчени условия за обезпечение. Те също така ни позволяват като банка да даваме повече кредити с по-малко капитал", каза Добрев.

Изпълнителният директор на "Райфайзенбанк България" Ани Ангелова отбеляза, че през 2018-а кредитите за граждани са отбелязали най-високите си ръстове - 15%, от началото на кризата. "При това този ръст не води до повишаване на лошите кредити. Увеличаването на нашите новоотпуснати заеми за населението е много по-бързо от средното за банковия сектор, което позволи да увеличим пазарното си присъствие и при потребителските и при жилищните кредити", каза Ангелова.

Потребителските заеми продължават да се вземат предимно за ремонт, а жилищните - най-вече за покупка на апартамент монолитно ново строителство. Средностатистическите кредитополучатели на жилищни заеми са хора с тричленно семейство (двама родители и едно дете), по професия предимно ИТ-специалисти, инженери и икономисти със среден доход от 2000 лева на месец.

Източник: Money.bg