Снимка: iStock

Обявените вчера данни от Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБГ) показват нарастване на обемите на изкупените дългове, от които банковите лоши кредити доминират. След понижението през 2017 година, когато са изкупени 772 млн. лв., през 2018 година общата им стойност нараства почти два пъти - до 1.905 млрд. лева. В същото време обаче, почти на половина спада броят на възложените за събиране случаи на необслужвани дългове - те са 1 221 227 за 2018 година при 2 633 192 броя през 2017 г.

Вижте още: Възложените за събиране дългове намаляват близо 2 пъти

Тази тенденция не е типична само за България. „Причините за този повече от двоен ръст са рекордните по обема си сделки за фирмени и обезпечени портфейли. Тази тенденция от останалите европейски пазари е вече факт и в България", обясни вчера Димитър Бончев, член на АКАБГ.

Еврозоната като стимул

Има и още един доста съществен фактор, който не бива да се забравя, и заради който нараства изкупуването на лошите кредити на банките. И това е предстоящото влизане на България в банковия съюз на Европа и във валутния механизъм ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната). Преди това ЕЦБ започна преглед на качеството на активите на българските банки, вкл. и стрес тестове, които трябва да приключат през юни-юли тази година.

Затова, според управителя на БНБ Димитър Радев (в януарския бюлетин на Асоциацията на банките в България), банките използват благоприятния момент и изчистват интензивно портфейлите си, за което свидетелства явната тенденция за спад на необслужваните кредити - до 8.8% в края на третото тримесечие на 2018 г. (при  16.9% в края на 2014 г.), въпреки че нивото им все още остава над средното за Европейския съюз (ЕС), което е 4% от всички отпуснати кредити.

В същото време БНБ отчита стабилно нарастване на кредитирането. Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите „централни банки" и „кредитни институции") нараства през февруари с 311 млн. лв.(0.5%) до 61.6 млрд. лв. Ипотечните и потребителските кредити са увеличени спрямо предходния  месец съответно с 0.5% и с 0.6%. Растежът при кредитите за нефинансови предприятия е с 0.6%, а при тези за други финансови предприятия и домакинствата - с 1.3%. Намаление е налице при кредитите за сектор „държавно управление" (с 0.4%).

Има обаче и нормативен възпиращ механизъм, който ще бъде причина да нарасне още повече дълговият пазар в България. От 1 април догодина БНБ увеличава гаранциите срещу рискови заеми от 0 на 1 %, което ще се отрази на пртфейла на банките, поради което те ще бързат да изчистват лошите си кредити.

Банките разчистват портфейлите си

Най-вероятно заради предстоящото присъединяване към валутния съюз, от една страна банките се активизираха да продават лошите си кредити, тъй като разчистването на портфейлите на банките от несъбираеми вземания освобождава провизии и подобрява кредитния им рейтинг. От друга страна, това е стимул за колекторските агенции, които веднага отговорят с оферти за изкупуване.

И тъй като разчистването на портфейлите на банките от несъбираеми вземания освобождава провизии и подобрява кредитния им рейтинг големите играчи на пазара за несъбираеми кредити очакват банките да станат още по-активни при предлагането на дългови пакети. Според неотдавнашна прогноза на АКАБГ, в която членуват големите играчи - "ЕОС Матрикс", "Фронтекс Интернешънъл","АПС България", "Кофас България", B2Holding чрез българското си подразделение Агенцията за събиране на вземания (АСВ), прогнозират тази година да бъдат продадени дългове с по-големи обеми. Досега доминираха по-малките пакети вземания, които са до 300 млн. лв., най-вероятно ще се предлагат по-големи обеми до 600 млн. лв. лоши кредити.

Експерти и банкери прогнозират още, че през 2019 г. на дълговия пазар ще излязат и пакети с обезпечени и необезпечени ипотечни заеми за граждани. Според българското законодателство, промяната на кредитора в договорите не води до промени в условията за кредитополучателите. Потвърждение на тази тенденция са

двете големи сделки

които бяха реализирани през миналата и тази година. Първо Уникредит Булбанк се договори с Агеницията за събиране на вземания (АСВ) в края на миналата година да продаде портфейл от близо 250 млн. евро необслужвани заеми - най-големият портфейл, изкупуван някога в българския банков сектор.

Това беше третата сделка в България между АСВ и Уникредит Булбанк. През януари 2017 г. АСВ придоби портфейл с необслужвани задължения на корпоративни клиенти на банката с номинал 93 млн. евро. По-късно същата година, АСВ купи от банката и портфейл на стойност 84 млн. евро. Всички сделки са част от плана на италианската банка за продажба на нецелеви активи.

На 29 март тази година рекордът беше подобрен със сделка между Пощенска банка и "ЕОС Матрикс" за 350 млн. евро корпоративен дълг. От него с обезпечение са заеми за 114.98 млн. евро, а без - за 186.61 млн. евро. Вземанията са над 7-годишни, като 95% от случаите са в съдебна фаза. Специфичното за портфейла е, че основната част от дълга е концентрирана в няколко на брой клиента. Най-големите 10 длъжника са с кредитна експозиция от 86.8 млн. евро, или 24% от целия портфейл, а обезпеченията по тях са оценени на 13.64 млн. евро. В същото време общият дълг на 1352 клиента е под 500 хил. евро.