Снимка: Личен архив

Навлизането на финтех в банкирането подлага на изпитание традиционното банково обслужване, а новите изисквания за платежните услуги и защита на данните изправят в изключително конкурентна среща традиционното банкиране. Как се развива този процес и какви са ползите за потребителите поканихме за коментар Даниел Дьодерлайн*, главен изпълнителен директор и основател на норвежката компания за мобилни разплащания Auka.

Какви са предимствата на отвореното банкиране и има ли свързани с тях рискове? Какво бихте посъветвали българските потребители?

Има много ползи, както и някои рискове от отвореното банкиране. С всичко, свързано с финтех и банковата индустрия, винаги има две страни на монетата.

По отношение на ползите, клиентът ще се възползва от повечето от тях. Традиционно, когато имате сметка в банка, те предлагат конкретна услуга, която е доста ограничена по обхват. При отвореното банкиране обаче клиентите ще разполагат с множество опции или доставчици на услуги, от които да избират, а не само от традиционните банки. Това ще отвори цяла нова сфера от възможности и персонализация за клиентите и техните потребности.

Освен това, повечето банкови приложения имат един и същ набор от възможности за услуги. С навлизането на повече нови доставчици, факторът на персонализиране на индивидуалната услуга ще бъде от голяма полза за клиентите.

От друга страна, откакто APIs (приложно-програмни интерфейси) на банките станаха достъпни от известно време, отвореното банкиране е сравнително нова концепция. Това означава, че предстоят много ситуации с проби и грешки. За мен това е вълнуващо и новаторско време за финтех индустрията, но то няма да се размине без предизвикателства.

Моят съвет към потребителите в България е преди всичко да бъдат информирани и образовани. Това е ново пространство във финтех индустрията и потребителят притежава голяма сила и много възможности за избор с отвореното банкиране. Използването на APIs означава, че банковите данни ще бъдат достъпни в реално време, предоставяйки на потребителите по-добри начини за осъществяване на транзакции, спестяване и инвестиране на техните пари. Така че, най-доброто е те да са запознати с тези промени и да са сигурни, че са възможно най-информирани.

Готови ли са българските банки за новата среда?

Миналата година проведохме проучване, в което се обърнахме към водещите банки с редица въпроси относно тяхната готовност за Директивата за платежните услуги (PSD2) и за мобилните разплащания. В тези проучвания бяха включени и някои въпроси, свързани с промените в достъпа и съхранението на данни по силата на Общия регламент за защита на данните (GDPR).

Три четвърти (75%) от анкетираните български банкери не вярват или не знаят дали известните им цифрови канали могат да издържат на конкуренцията на трети страни от други банки, финтех фирми и технологични гиганти. Това е високо ниво, но не толкова високо, колкото е средното ниво в Европа (78%).

Почти двама от петима банкери (39%) заявяват, че са обезпокоени, че приходите от издаване на карти ще намалеят вследствие на новите регламенти (също като средните за Европа), които се отнасят до Директивата за платежните услуги (PSD2) и GDPR.

Интересно е, че по време на проучването анкетираните банкери от България са по-подготвени, отколкото колегите им в останалата част от изследваната територия в Европа. Осемдесет и шест процента заявяват, че тяхната банка вече има план за спазване на PSD2 (в сравнение със средната стойност от 82%). Повече от двама от петима (44%) са лично притеснени от ефекта на PSD2 върху тяхната организация (това е малко по-високо от средното ниво в Европа от 42%). Две трети (33%) смятат, че ще има промяна в банкирането като цяло.

Въпреки това, 70% от анкетираните заявяват, че не вярват, че работното им място ще трябва да се адаптира/промени, за да останат релевантни на ситуацията. Средната стойност за Европа е 66%. Това, което можем да видим от резултатите, е, че няма еднозначен отговор на този въпрос. Има голям прогрес при банковия сектор и въпреки че се извършва подготовка, ясно е, че индустрията все още е загрижена за това как ще се отразят тези промени в заобикалящата среда.

Казвате, че „физическото банкиране умира". Защо мислите така?

Има много фактори, които водят до бавен упадък на традиционните методи на банкиране. До голяма степен това са следващото поколение потребители, които имат много по-добри дигитални познания и искат лесен достъп и контрол върху своята финансова информация върху дланта на ръката си. Те не искат или не им трябва да влизат физически в банка.

Те не познават концепцията или грижата за проверките. Те дори не искат кредитна карта. Те искат да могат да прехвърлят пари на приятели и да плащат сметки със смартфон с едно кликване. Те искат да могат да наблюдават разходите си, да получават насоки и да имат достъп до финансите си в реално време.

Това не се отнася само до милениълите. Това е просто резултат от дигиталната революция и интелигентните, умни потребители изискват по-интуитивни начини на банкиране. И така, при физическото банкиране настъпва пробив, цифровите методи заемат своето място и напълно взривяват ситуацията.

Преди време представихте проучване за туристическия бизнес, от което стана ясно, че този важен за страната отрасъл не прилага новите технологии. Защо според вас това е така?

В България обществото предпочита парите в брой и това се отнася до всички индустрии, включително пътуванията и туризма. Не е лесна задача напълно да се промени мисленето в региона и знаем, че съществува съпротива срещу дигиталните плащания в Източна Европа и в България.

Нашите последни изследвания показват, че плащането с пари в брой все още са предпочитаният начин за разплащане и от бизнеса. Едно нещо, което липсва в този регион, е доминиращ играч в мобилните разплащания. Тук няма победител, което означава липса на възможности за потребителите и бизнеса.

Друг проблем е липсата на цифрови знания и грамотност. Българското общество като цяло не е толкова технологично напреднало, колкото други пазари. Това може би се дължи на липсата на образование за финтех и за ползите, които тази индустрия предоставя на потребителите и бизнеса.

Няма ли и други причини, като например желанието да се избягват данъци, а мобилните разплащания не позволяват това?

Да, може би. Необходима е подкрепа от страна на правителството за премахване на сивата икономика, което наистина ще подобри икономиката и използването на мобилни разплащания в цяла България. Докато има сива икономика, винаги ще има известна съпротива срещу мобилните разплащания и ползите няма да бъдат напълно оптимизирани.

Доколко се използва на пазара платформата Auka, чието навлизане съвпадна с въвеждането на евродирективата за платежните услуги?

Ние сме развълнувани да стартираме приложението за мобилни разплащания и да се установим в Европа по-късно тази година. След като стъпим на пазара, ние с радост ще споделим доколко се използва и какъв е ръстът на продукта на пазара.

Какви са близките кратко- и дългосрочните цели на Auka за българския пазар, както и на бизнеса на компанията в Норвегия и по света?

Нашата амбиция е да осигурим разплащане за всеки в цяла Европа. Започваме с Източна Европа и вече през ноември 2018 г. обявихме плановете си да стартираме в Хърватия. България също е пазар, който ни интересува, и се надяваме скоро да сме на него.

* С повече от 20 години опит в предприемачеството, в топ 200 на европейските специалисти в сектора на технологичните компании, Даниел Дьодерлайн е главен изпълнителен директор и основател на компанията за мобилни разплащания Auka. Като член на консултативния съвет на Google за облачните технологии, Дьодерлайн е първият, който разработва платформа за мобилни разплащания в Скандинавия, а първата стартира в Норвегия (от основаната от него компания mCASH). Това е и първата компания, която създава и управлява платформа за регулирани финансови услуги в публичния облак.

След като втората по големина банка в Норвегия, Sparebank 1, придобива mCASH с изключителни права за Норвегия, Дьодерлайн стартира Auka, която на свой ред обявява Settle - мобилни разплащания за Европа.

Въпросите зададе Георги Вулов.

Още по темата:

Защо малкият и средният бизнес в туризма не използва мобилните разплащания?