Снимка: Pixabay
Всеки трети българин извършва банкови операции дигитално поне веднъж месечно, а 28% го правят на дневна база. 74% от нашите сънародници употребяват приложения за мобилно банкиране на традиционни банки, а 14% предпочитат изцяло дигитални банки. Това показва проучване на картовия оператор Mastercard сред граждани от 11 европейски държави за дигиталните иновации и решения, като част от бъдещето на финансовите услуги.
Новото проучване разкрива, че гражданите използват редовно продуктите за дигитално банкиране и ги приемат за сигурни и лесни за употреба. В сравнение с проучването за дигитално банкиране от 2017, най-голямото предимство продължава да бъде удобството, а важността на сигурността значително се е увеличила.
С нарастващата дигитализация на банковата индустрия
хората търсят сигурност повече от всякога
като я посочват като един от най-важните критерии за използване на дигитални банкови услуги (69%). В същото време, традиционно за България, тук потребителите отбелязват удобството и бързината, като основен фактор за използването на тези услуги - 44%.
Изследването показва, че удобството продължава да бъде най-важното предимство за използването на дигитални банкови услуги, а сигурността като критерий увеличава своята значимост.
Повече от половината европейци казват, че обмислят преминаването към дигитална банка в някакъв момент. Шест от седем европейски потребители използват дигитални банкови услуги поне веднъж месечно, 38% го правят на седмична и дори дневна база.
Новата Директивата за отворено банкиране PSD2
Близо две трети (68%) смятат, че в бъдеще ще се увеличи търсенето на мобилни финансови решения, тъй като те правят операциите лесни и удобни. От септември 2019 година, обаче това ще изисква банковата индустрия да прилага двуфакторна идентификация, сигурни приложения и други форми на сигурност като биометрични данни. У нас, 40% изобщо не са чували за регулацията, а 42% не са запознати с нея.
През септември 2019 Директивата за отворено банкиране PSD2 ще влезе в сила за ЕС. Това означава, че приложенията и други трети страни ще могат да получат достъп до информация от банковите сметки на хората, както и да задействат плащания от тях, при условие че клиентът е предоставил изрично разрешение. Както показва изследването, повечето хора в България (82%) не са запознати с тази промяна или имат малко информация за нея. Въпреки това, много от тях искат нови дигитални услуги, предоставяни от отвореното банкиране.
Когато става въпрос за доверие в своите приятели, повечето европейци (72%) не биха споделили банковите си данни с тях. Само 1 на 10 души (13%) заявяват, че биха го направили, като най-голям е процентът във Великобритания (30% се доверяват на своите приятели). У нас, само 7% биха го направили.
„Със своя набор от услуги, Mastercard напълно подкрепя трансформацията в индустрията, докато нашите партньори се подготвят да се възползват напълно от възможностите, предлагани от европейското законодателство за PSD2. Нашите нови услуги ще улеснят банките и финтех компаниите да работят заедно, така че потребителите да се възползват максимално от предимствата на отвореното банкиране", казва Ваня Манова, мениджър за България, Косово, Албания и Северна Македония на Mastercard.
Високо доверие към банките
Тъй като доверието и сигурността са основни стълбове на отворената банкова екосистема, банките имат предимството, че са най-довереният източник, когато става въпрос за информация за управлението на парите. 70% от европейците предпочитат банките, като българите (80%), швейцарците (78%) и руснаците (77%) са с най-голямо доверие в информацията, предоставена от тях, а британците (59%) с най-малко. Почти една четвърт от българите (23%) се съветват с приятели или членове на семейството. 14% получават информация от медиите, а 10% от компании за финансови консултации, а 13% от социалните мрежи.
Mastercard увеличава партньорствата си с дигитални банки в Европа през последните две години, тъй като повече от 90% от европейците вярват в сътрудничеството във финансовия сектор.
Както показва проучването, 9 от 10 европейци вярват, че сътрудничеството и партньорствата са от съществено значение за стимулиране на иновациите във финансовия сектор. Повече от 75% смятат, че Mastercard е правилният партньор за банки и финтех компании, изтъквайки безопасната, лесна и сигурна технология на компанията (28%), надеждността като партньор (23%) и иновативните решения (22%).
Като ключов двигател и партньор в предоставянето на дигитални решения, Mastercard работи с над 60 партньора в цяла Европа, сред които и утвърдени български банки и български приложения за дигитално банкиране. У нас, компанията подкрепя технологията на мобилните портфейли на A1, phyre, icard и FiBank. Като предоставя технологично ноу-хау, глобална инфраструктура, продукти и световна мрежа за финансовите институции, компанията помага на всичките си партньори да развиват ориентирани към клиентите, удобни и надеждни дигитални решения.
„Проучването подчертава, че дигиталното банкиране чрез традиционни и електронни банки е новият стандарт за повечето българи. Потребителите искат дигитални продукти, които са едновременно сигурни и лесни за използване. Като технологичен лидер, ние силно вярваме в сътрудничеството, като фактор за развитието на дигиталните иновации и се гордеем, че сме основният партньор за непрекъснато увеличаващия се брой електронни банки", коментира Ваня Манова.
Що се отнася до
бъдещето на банките
все повече българи казват, че биха обмислили преминаването към дигитална банка вбъдеще - 59%, а 10% казват, че биха го направили в следващите 12 месеца. Почти един на всеки десет (7%) европейци вече е клиент на дигитална банка, като най-много са в Германия (14%), Италия (11%) и Испания (10%).
Тъй като потребителите все повече използват дигитални банкови решения, те изискват сходни услуги от своите настоящи банки. Трите неща, които потребителите в България биха променили във финансовите услуги, които ползват, са повече гъвкавост (34%), достъпност навсякъде и лесна употреба (33%), контрол на разходите в реално време и прозрачност (25%).
Още по темата:
Рекорден приток на облигации през 2024 г.