Снимка: БГНЕС

Банките в България отчитат 918 млн. лева печалба за първото полугодие на годината, което представлява нарастване с 14.6% спрямо 30 юни 2018 г., когато беше отчетена печалба в размер на 117 млн. лева. Това показват данните от публикувания на интернет страницата на БНБ тримесечен бюлетин „Банките в България".

Показателят за възвръщаемост на активите (ROA) бе 1.69%, а на възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) - 12.98%.

Общият нетен оперативен доход

нарасна спрямо 30 юни 2018 г. със 136 млн. лв. (6.8%) до 2.1 млрд. лв. В структурата му дяловете на нетния лихвен доход и на нетния доход от финансови инструменти намаляха съответно до 64.7% и до 6.8%. Увеличи се делът на другите нетни доходи - до 3.0% в края на юни 2019 г. Спрямо юни 2018 г. размерът на нетния лихвен доход нарасна с 33 млн. лв. (2.4%) до 1.4 млрд. лв. Нетният доход от такси и комисиони се увеличи с 27 млн. лв. (5.2%) до 545 млн. лв.

Активите на банковата система достигнаха 108.6 млрд. лв.

в края на юни, като се увеличиха с 0.3 % (332 млн. лв.) през второто тримесечие на годината. Делът в активите на петте  най-големи банки в края на юни бе 59.9% (при 59.8% в края на март).

В общите активи на банковата система към края на юни делът на дъщерните банки от ЕС бе 72.2% (72.4% в края на първото тримесечие), а на клонове от ЕС - 2.9% (3.0% към март). Пазарният дял на банките с местен акционерен капитал се запази (21.5%). Делът на клоновете на банки извън ЕС (0.1%) също не се промени, а този на банките извън ЕС бе 3.2% (3.0% в края на март).

Размерът на активите на банковата система, отнесени към БВП, в края на юни 2019 г. възлезе на 95.8%2 (при 97.9% три месеца по-рано). Това се дължи на измененията в структурата на активите на банковата система през периода април - юни 2019 г., които са:

- Увеличи се делът на кредитите и авансите в общата структура на активите (от 63.3% на 64.9%).

- Делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане намаля (от 18.8% на 16.6%) в активите.

- Нараснаха портфейлите с ценни книжа (от 12.3% на 12.7%) с приноса на дълговите ценни книжа.

Кредитирането на домакинствата продължава да расте

Брутните кредити и аванси към 30 юни 2019 г. възлязоха на 90.6 млрд. лв. (при 91.0 млрд. лв. към 31 март 2019 г.). Намаляха средствата при централни банки (с 1.8 млрд. лв., 12.5%), а при вземанията от кредитни институции бе отчетено слабо нарастване с 36 млн. лв. (0.2%). Брутният кредитен портфейл (в който не се включват кредитите и авансите за секторите „централни банки" и „кредитни институции") в края на второто тримесечие на 2019 г. достигна 63.1 млрд. лв., като се увеличи с 1.4 млрд. лв. (2.2%) през тримесечието.

Най-голямо увеличение в абсолютен размер имаха кредитите за домакинства (с 568 млн. лв.) и за нефинансови предприятия (с 496 млн. лв.). Нараснаха също вземанията от други финансови предприятия (с 310 млн. лв.) и кредитите за сектор „държавно управление" (със 7 млн. лв.).

Депозитите доближават 92 млрд. лева

През второто тримесечие на 2019 г. депозитите в банковата система нараснаха с 316 млн. лв. (0.3%) и достигнаха 91.8 млрд. лв. в края на юни.

През периода април - юни намаляха депозитите на сектори „държавно управление" (със 132 млн. лв., 4.8%), „кредитни институции" (с 241 млн. лв., 4.3%) и „нефинансови предприятия" (със 107 млн. лв., 0.4%). Увеличиха се привлечените средства от други финансови предприятия (със 152 млн. лв., 4.3%) и от домакинствата (с 644 млн. лв., 1.2%).

Във валутната структура делът на левовите депозити бе 58.7% (при 58.2% през март), а на депозитите в евро - 33.2% (при 33.4% в края на март). Делът на другите валути бе 8.2% (8.4% към март).

Необслужваните кредити намаляват

Брутните необслужвани кредити и аванси намаляха с 233 млн. лв. (3.5%) до 6.5 млрд. лв. в края на юни. Общият размер на кредитите и авансите също намаля - с 421 млн. лв. (0.5%) до 90.6 млрд. лв. В края на юни делът на брутните необслужвани кредити и аванси в общите кредити и авансивъзлезе на 7.2% (7.4% в края на март 2019 г.).

Сходна с брутните кредити и аванси бе динамиката при нетните вземания и съответно при необслужваната част. В края на юни делът на нетните необслужвани кредити и аванси в общите нетни кредити и аванси бе 3.7% (3.8% към март). Намалението на необслужваните кредити и аванси в банковата система обуслови спада при обезценката по необслужваната част и съответно на общата натрупана обезценка. В края на юни 2019 г. общата натрупана обезценка на кредитите и авансите възлезе на 3.9 млрд. лв., което е със 138 млн. лв. (3.4%) по-малко в сравнение с края на март. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата обезценка беше 50.6% в края на периода (51.1% в края на март).

Графика 4: Дял на необслужваните кредити

Равнището на ликвидност на кредитните институции

В края на юни остана на ниво, адекватно на динамиката при депозитите и при кредитния портфейл. През периода април - юни ликвидният буфер (числителят на отношението на ликвидно покритие) намаля с 1.2 млрд. лв. (4.2%) до 27.8 млрд. лв.

Разпределянето на дивиденти, кредитната активност и динамиката при депозитите оказа влияние върху размера на ликвидния буфер.

В структурата на ликвидния буфер намаляха резервите в централната банка с възможност за изтегляне - с 1.8 млрд. лв. (13.7%) до 11.6 млрд. лв. Спад бе отчетен също при активите в централна банка (със 120 млн. лв., 49.6%) и монетите и банкнотите (с 19 млн. лв., 1.0%) и в края на тримесечието бяха съответно 122 млн. лв. и 1.8 млрд. лв. Активите в централно правителство се увеличиха със 740 млн. лв. (5.5%) до 14.2 млрд. лв. При другите видове ликвидни активи динамиката бе по-несъществена.

Поради отчетеното намаление през тримесечието на резервите в централна банка с възможност за изтегляне делът им се понижи до 41.6% в края на юни, докато при този на активите в централно правителство бе регистриран растеж - до 51.1%.

Още по темата:

В какво да инвестирате, ако не в депозити? Вижте какво мислят експертите!

Заради бъдеща икономическа криза не взимайте бързи кредити, съветват експерти

Лихвите по депозитите за домакинства продължават да падат