Снимка: БГНЕС

Трябва да следваме стратегическия си план с фокус върху качеството на процеса по присъединяването на България към eврозоната. Това казва в интервю за Investors Digest управителят на БНБ Димитър Радев.

По повод решението на Унгария, Полша и Чехия да не влизат в еврозоната на този етап, Радев посочва: „Става въпрос преди всичко друго за политическо решение. Положителното в нашия случай е, че това решение е взето на основата на стратегически, а не конюнктурни съображения. На практика няма сериозен политически фактор в страната, който да не подкрепя това решение. На техническо равнище паричният режим в страната дава възможност за неговото реализиране по-бързо и по-безпроблемно."

По думите на гуверньора централната банка, поради естеството на нашия паричен режим, базиран на фиксиран валутен курс, и твърдия ни ангажимент да не го променяме до влизането на страната в еврозоната участието на нашата валута в ЕRM II само по себе си няма да доведе до промени в нашата макроикономическа позиция. Той е категоричен, че преките ефекти ще бъдат по-скоро положителни, например повишаване на кредитния рейтинг на България и подобряване на общата инвестиционна среда.

Какво показа проверката на ЕЦБ

Димитър Радев изрази задоволство от завършилата проверка на ЕЦБ на качеството на активите на шест български банки, като уточни, че резултатите не са изненадващи. „Те съответстват на нашите собствени оценки. Комуникацията с ЕЦБ беше и остава отлична както в работата, свързана с прегледа на качеството на активите и стрес теста, така и в цялостния процес на подготовка за включването на лева в ERM II и присъединяването ни към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране."

Според Investors Digest, в подхода на ЕЦБ е имало и някои доста невероятни допускания - например повишаване на корпоративния данък до 30% в близките три години. Това би могло да е негативен сценарий за страни като Гърция, с 28% данък, или Испания, с 25%, но изглежда направо фантастика за България с нейните 10%. А на въпроса: „Не беше ли логично методиката на Европейския банков орган, разработена за стрес теста на най-големите западноевропейски банки преди година, да бъде адаптирана към условията в България?", Димитър Радев отговоря: „Техническите допускания в методологията при базовия и негативния сценарий на стрес теста са еднакви с тези, прилагани за всички страни членки в стрес теста на Европейския банков орган. В общия контекст на упражнението ефектът от конкретно цитираното допускане върху баланса на банките се оказа пренебрежимо малък и затова при разговорите ни с ЕЦБ не се наложи да търсим коригиращи действия."

Гуверньорът на БНБ каза още, че при този преглед е приложен и новият счетоводен стандарт МСФО 9, който е задължителен за банките. „Българските банки бяха добре подготвени за неговото въвеждане. Това беше и една от основните препоръки, които отправихме към тях след прегледа на качеството на активите през 2016 г. Има установени формати за обсъждане и променяне на съществуващи - както и за приемане на нови - международни счетоводни стандарти", подчерта Димитър Радев.

Какви промени предстоят за българския банков надзор

След влизането в механизма на „близко сътрудничество" БНБ ще трябва да започне да прилага мерките и препоръките на Единния надзорен механизъм. По думите на Димитър Радев, промените са от нормативен и административен характер. Голяма част от тях вече са подготвени от централната банка и има готовност за тяхното въвеждане от датата на ефективното ни присъединяване. „В условията на Единния надзорен механизъм ЕЦБ упражнява директен надзор върху най-големите банки и там БНБ ще бъде ангажирана с участието на наши експерти в надзорните екипи. По отношение на останалите банки, които ще останат под прекия надзор на БНБ, между нас и ЕЦБ ще бъде установен непрекъснат активен обмен на надзорна информация", обясни упарвителят на БНБ.

Икономиката на еврозоната се забавя

По повод оценката му през пролетта в интервю за Market News, че забавянето в Европа може и да се окаже временно, но ще трябва да изчакаме и да видим, към днешна дата Димитър Радев посочи, че несигурността се увеличава и много текущи данни дават индикации за продължаващо забавяне в икономиката на еврозоната. „Това мотивира ЕЦБ да вземе решения за още по-стимулираща монетарна политика. Техническите детайли и степента, в която ЕЦБ реши да активизира своята политика, са обект на коментари, но - погледнато по-принципно - базисната макроикономическа мотивация, стояща зад тези решения, е ясна", подчерта гуверньорът на централната банка на България.

Той защити действията на ЕЦБ да прилага неконвенционални мерки за подпомагане на икономиката и ги определи като напълно логични, а глобалната икономическа среда, според него,  е далече от това да бъде наречена конвенционална. Димитър Радев допълни, че при прилагането на неконвенционални мерки е нормално да има различни виждания за техния ефект, включително възможността за „японски" сценарий (на отрицателните лихви, които според много изследвания са изиграли значителна роля за затрудненията на Япония с инфлацията и растежа - бел. на интервюиращия). „Ще бъде погрешно обаче, ако акцентът се поставя единствено върху монетарната политика, без да се отчита това, което се прави или не се прави за разрешаване на глобалната икономическа несигурност, а също така в сферата на структурните реформи и фискалната политика", посочва Димитър Радев.

По повод негови изявления, че за да са ефективни, опитите на политиците за стимулиране на икономиката трябва да са насочени към структурни области като пазара на труда, пенсионните реформи и образованието, от Investor Dagest питат: Какво пространство за действие имат българските политици, когато става дума за тези три области? Смятате ли, че има неизползвани възможности? Ето и отговорът на Димитър Радев: „Такива възможности има, но са свързани с комплексни и понякога продължителни за изпълнение мерки. Те включват не само пазара на труда, пенсионните реформи и образованието, но и сфери като здравеопазването, отбраната, модернизирането на техническата и социалната инфраструктура. Някои стъпки в тези сфери ангажират сериозен публичен ресурс. Добър знак е, че те се реализират в една като цяло дисциплинирана фискална рамка."

Промяна на целите на монетарната политика

Управителят на БНБ препоръча да се направи стратегически преглед на целите на монетарната политика по повод мненията на икономисти, че заложената от ЕЦБ цел от около 2% инфлация е вече отживелица в среда на застаряващо население и структурно преобразяващи технологии. По думите на управителя на централната банка, за последен път подобна промяна е направено през вече далечната 2003 г. „Очакванията са, че новото ръководство на ЕЦБ ще инициира подобен преглед", каза Димитър Радев.

Ефектът на ниските лихви

Той подчерта ,че непосредственият ефект от ниските лихви за българската икономика е положителен, а уеличената кредитна активност е един от показателите в това отношение. „Подобно развитие обаче е свързано и със сериозни предизвикателства, например за рентабилността на банките поради топящите се лихвени маржове. Трябва да посоча, че засега българските банки се справят добре с това предизвикателство. Акумулират се и циклични рискове, за неутрализиране на които БНБ активира и след това повиши нивото на антицикличния капиталов буфер за банките", посочи управителят на централната банка.

В заключение Димитър Радев обясни, че консолидацията на банките в България, каквато се наблюдава в момента е един от възможните отговори на предизвикателствата, пред които са изправени банките. „Очаквам, че този процес ще продължи", каза управителят на БНБ в интервю за Investors Digest, публикувано на интернет страницата на централната банка.

Още по течата:

Димитър Радев: България може да въведе еврото най-рано през 2022 година

Петър Андронов: Най-вероятно в началото на 2020-та лихвите по кредитите ще нараснат