Десислава Николова, Институт за пазарна икономика

Пенсионната система отново е във фокуса на публичното внимание след като стана ясно, че новото правителство планира да възобнови покачването на възрастта за пенсиониране с по четири месеца годишно, при това още от следващата година. Очаквано, синдикатите реагираха бурно, като единият от двата големи синдиката дори организира митинг-шествие в столицата.

Хвърлянето на измислени „факти" и построени върху неистини аргументи налагат припомнянето на актуалните данни за пенсионната възраст в страната. Средната възраст на пенсионерите с лични новоотпуснати пенсии остава изключително ниска и дори през 2013 г. е по-ниска от 2011 г. - за последните две години тази възраст се запазва на 56,2 години, докато през 2011 г. е била 56,9 години. За сравнение, последните данни на Евростат за ЕС за средната възраст на напускане на трудовия пазар е 61,5 години и то през 2010 г. (в момента вероятно е по-висока).

Т.е. разликата между България и ЕС по отношение на ефективната възраст на пенсиониране е над пет години. Тази разлика не произтича от заложената в националните закони минимална възраст за пенсиониране, а отразява реалната възраст (средно), на която работещите се оттеглят от трудовия пазар.

Статистиката на НОИ за пенсиите ясно показва откъде идва тази разлика в ущърб на България - тя в много по-голяма степен се дължи на инвалидните пенсии, отколкото на категорийните работници. Простата причина е много по-голямата масовост на инвалидните пенсии спрямо сравнително по-малкия брой пенсиониращи се категорийни работници. Средно за трите категории труд възрастта на пенсиониране за новите пенсионери през 2013 г. е 61,2 години, като нараства с 0,6 години спрямо 2012 г. (заради законовото вдигане на възрастта и изискуемия стаж през 2013 г., което впоследствие беше замразено). Т.е. тук разликата със средното за ЕС към 2010 г. е относително малка.

Все пак трябва да се отчита фактът, че тези 61,2 години са среднопретеглена възраст на новите пенсионери през 2013 г. - в сметката, например, влиза и много по-ниската възраст от 50,5 години за пенсиониращите се по чл. 69 от КСО (където попадат военни, полицаи, пожарникари и т.н.). Поради техния относително малък брой сред пенсиониралите се миналата година, обаче, влиянието им върху средната възраст за пенсиониране е ограничено. За сравнение, средната възраст на некатегорийните работници (т.е. тези, които попадат в чл. 68 от КСО) е била 61,6 години през 2013 г.

Всичко по-горе идва да покаже, че по-голямата причина за ниската ефективна възраст на пенсиониране в България са инвалидните пенсии. Т.е. вдигането на законовата възраст за пенсиониране е неизбежно и нужно, за да се овладее нарастването на дефицита в разходопокривната система, но по-сериозната пробойна в системата са т.нар. инвалидни пенсии, т.е. тези, с помощта на които хората се оттеглят от трудовия пазар години преди да настъпи законовата пенсионна възраст.  

По-дългосрочният и значим въпрос, обаче, не е как да позакърпим фалиралата разходопокривна система, а как да я заменим с нова, финансово устойчива система. В своя  Алтернативен бюджет за 2015 г. ИПИ предлага дългосрочни пенсионни реформи още от 2016 г., като се възобнови прехвърлянето на част от задължителната пенсионна вноска в разходопокривната система към втория стълб с лични пенсионни сметки. Всички останали мерки за подобряване на системата биха били временни кръпки върху една все по-прокъсана риза, която отдавна е за изхвърляне.