Рисковите взаимни фондове са донесли най-висока възвращаемост през миналата година, показва класация на финансовия портал "Моите пари". Екипът на портала е разделил фондовете по доходност според различния им тип при инвестиции и поемането на риск на пет групи.

Насочването на спестяванията към фондовете има основание, тъй като според Индексите за нивата на дохода по тримесечни депозити на "Моите пари" той e достигнал стойности от 1% в лева и 0.97% в евро. Нивата са 5-7 пъти по-ниски от нивата преди няколко години. При такава ниска възвращаемост от депозити, българите се питат къде и как да влагат средствата си, за да постигат по-добра възвращаемост, която за начало поне да неутрализира инфлацията.

Една от алтернативите са взаимните фондове, които са средство за диверсификация на инвестициите и поемане на риска от професионалисти, а не лично. В момента в България работят 34 управляващи дружества, които управляват повече от 100 взаимни фонда.

По данни на Европейската асоциация за управление на фондове и активи (EFAMA), в България, нетните активи на взаимните фондове възлизат на 412 млн. евро към края на декември 2014 г., като това представлява 12% увеличение спрямо 2013 година.

Тъй като интересът към този тип инвестиции неимоверно ще нараства, „Моите пари" стартира годишна класация за представянето на взаимните фондове в 5 различни категории според риска. Целта е да отличим фондовете, постигнали най-добра доходност за 2014 година във всяка една от 5-те рискови категории, като същевременно съпоставим и какви нива на риск са поемали (стандартно отклонение и коефициент Шарп).

Важно е да се подчертае, че инвестирането на капиталовия пазар не е по силите и възможностите на всеки, поради което е необходимо консултиране с финансов експерт за изготвяне на стратегия за увеличаване на благосъстоянието. Инвестирането, особено в по-високорисковите фондове, се препоръчва да бъде по-дългосрочно (например 5 или 10-годишен хоризонт). Също така е важно да се знае, че постигнатите доходности през изминали години не са гаранция за такива и в бъдеще.

Класация ТОП 3 на български взаимни фондове по доходност за 2014-та г. според рисковия им профил:

I. Фондове на паричен пазар
Данните за 2014 г. сочат, че това са колективните инвестиционни схеми с най-малко активи под управление. Към 31.12.2014 г. ресурсът съсредоточен в тях е малко над 66 млн. лв. През 2014 г. най-висока доходност на този пазар постигнаха:

1. ДСК Фонд на парични пазар - 1.46%

2. Тексим Парични Пазари - 1.24%

3. Инвест Фонд Паричен Пазар - 1.19%

Трите фонда, постигнали най-висока доходност, реализират тези резултати при поемане на минимален риск. Показателни за това са стандартното отклонение, чиято най-голяма стойност сред трите фонда не надхвърли 0.25% и коефициентът на Шарп. Последният, като изразител на възвращаемостта от всяка единица допълнително поет риск потвърждава подреждането на трите най-добре представили се фонда.

Ключова за фондовете на паричния пазар, постигнали най-добри резултати през 2014 г., е била най-вече консервативната политика на управление на портфейлите. Предвид профилът на тези фондове, такава стратегия е очаквана. Концентриране на ресурсите към банкови депозити, същевременно съблюдаване на входящите и изходящите парични потоци към и от фондовете са другото направление на мениджмънта на фондовете, които благоприятстват постигането на добрите резултати.

Въпреки стратегиите за постигане на максимална доходност, се наблюдава известен отлив на ресурс от тези схеми. Той до голяма степен е обоснован и логичен предвид възможностите за постигане на добра доходност. Тенденцията на спад на лихвите по депозити не е нова. Тя стартира през есента на 2009 г. и продължи през цялата 2014-та година.  - Фондовете от този тип инвестират във високоликвидни активи - прехвърляеми дългови ценни книжа, инструменти на паричния пазар и в депозити в кредитни институции.

II. Смесени консервативни фондове

Разчупването на строгата структура на портфейла на класическия фонд на паричния пазар и добавянето на акции и облигации като целеви инструменти, формират една схема с по-добра доходност, при консервативно управление на ресурса. През отминалата година смесените консервативни схеми постигнаха максимална доходност от почти 5%.

Трите най-добре представили се фонда са:

1. ПИБ Гарант - 4.92%

2. ЕЛАНА Еврофонд - 4.35%

3. Капман Фикс - 3.35%

Поради ограничението инвестициите в акции да не съставляват повече от 20% от активите на фонда, тези схеми са с относително умерено до ниско ниво на риск. Постигната доходност от тази гледна точка може да бъде приета също като умерена и като реална алтернатива на стандартния срочен депозит.

Постигнатите резултати са при максимално стандартно отклонение 3,45%. Коефициентът на Шарп сред трите фонда достига максимална стойност 3,63. Добрата доходност, според портфейлните мениджъри на тези фондове, е в резултат на следването на балансирани стратегии. Първото тримесечие на 2014 г. дава импулс за повишаване на доходността в резултат на много добрия ръст на БФБ. След това управлението на активите придобива по-консервативен характер, наблягайки върху по-стабилни активи като облигации и депозити.

Сред основните двигатели на ръста на активите под управление, както сред страните членки на ЕФАМА, така и в България, са привлечените средства от фондовете в облигации.

III. Фондове в облигации

Българските взаимни фондове в облигации приключиха 2014-та година с активи под управление в размер на 365 млн. лв., Очакванията на инвеститорите за дългосрочно падане на лихвените проценти насочи тяхното внимание във фондовете в облигации. Интересът е видим и не без основание. Българските взаимни фондове в облигации постигнаха максимална доходност от почти 8% и така дадоха сигурност на инвеститорите, че на фона на падащите лихви те ще получат по-добра възвращаемост.

Трите фонда, постигнали най-добра доходност през 2014 г. са:

1. Експат Бондс - 7.57%

2. ЦКБ Гарант - 4.33%

3. ЕЛАНА Фонд Свободни пари - 3.60%

Максималното стандартно отклонение сред трите фонда достигна ниво от 4,79%, като два от тях постигнаха своите резултати при изключително ниски нива на този показател (0,28% и 1,64%). Разбира се, такъв премерен риск неминуемо дава отражение върху възвращаемостта на база поет риск. Така коефициентът на Шарп при един от фондовете достигна впечатляващият, в сравнение с другите два фонда, размер от 12,86.

Както подсказва профилът на тези фондове, инвестициите се насочват в инструменти с фиксиран доход - предимно облигации.

IV. Смесени балансирани фондове

Допускането на по-рискови активи за по-дълъг период в портфейлите на взаимните фондове логично поставят очаквания и за по-висока доходност. Смесените балансирани фондове са сред фондовете постигащи най-висока доходност, която през 2014 г. достигна максимално ниво от почти 15%.

Най-добре представилите се фондове в този рисков профил бяха:

1. Капман Капитал - 14.58%

2. ЕЛАНА Балансиран Евро Фонд - 14.29%

3. ЕЛАНА Балансиран Долар Фонд - 12.22%

Постигнатата доходност се реализира при сравнително еднакво ниво на поемане на риск. Стандартното отклонение за трите фонда е в границата 7-8%. Коефициентът на Шарп също е приблизително равен, а именно около 2 (2,17 максимална стойност).

И тук, залог за постигането на добрите резултати се оказва подемът на БФБ в началото на миналата година. Насочването на ресурс към топ-компаниите на българския фондов пазар и преструктуриране на портфейлите след средата на годината нарежда тези фондове на първите места по постигната доходност през годината.

V. Фондове в акции

Фондовете в акции са другият двигател на ръста на активите под управление през 2014-та година. Годината за тях приключи с активи под управление в размер на 213 млн. лв. Предвид традиционно по-големия поет риск, очакванията за постигане на висока доходност, бяха високи. Фондовете, оправдали в най-голяма степен тези очаквания бяха:

1. Конкорд Фонд - 20.93%

2. ОББ Премиум Акции - 17.05%

3. Капман Макс - 16.05%

Впечатление прави разликата в нивото на поет риск за постигане на тази доходност. Стандартното отклонение се намира в широката граница от 8 до 21%. Това ниво на поет риск почти се изравнява с постигната доходност. Показателни за това са нивата на коефициента на Шарп и за трите топ-фонда в този рисков профил. Показателят достига максимална стойност от 1.99, а минимална от 1.01. Съпоставката с фондовете, представени в останалите рискови профили, показва, че агресивно управляваните постигат ниска възвращаемост на база допълнително поет риск.

Доходността от подобни схеми се влияе чувствително от икономически и политически трусове, каквито не липсваха през изминалата година. Поради тази причина слабата възвращаемост на база поет риск може да бъде приета за закономерна, а запазването на доходността над поетия риск, като положителен резултат.