Финансистът Емил Хърсев "пресоли яденето" с изказването си, че трябва да работим до 70 г. за пенсия. Той самият не е убеден, че това е реалистично. Ако само разчитаме на увеличаването на пенсионната възраст да балансира дефицита в пенсионния фонд, тогава негативната тенденция ще продължи. Но... 70 г. таван за пенсионната възраст е просто екзотика. Така започва коментарът на бившия социален министър проф. Йордан Христосков за пенсионната реформа пред БГНЕС.
Социалният министър Ивайло Калфин полага усилия за увеличаване на приходите в осигурителната система, за намаляване на нецелесъобразните разходи, но всичко това става твърде бавно. Критиката ми към него е, че твърде рано включи политиците в дебатите в Консултативния съвет, а от тях не може да се чака вярното решение. Те винаги ще предлагат идеи от висотата на своите политически интереси - да не се увеличават вноските за пенсия, да не се предприема нищо, за да се подобри събираемостта. По този път няма да има достатъчно приходи.
От друга страна политиците настояват да се увеличат пенсиите, но да се запазят привилегиите на работещите в специалните ведомства и това блокира работата в Консултативния съвет. Цялата тази атмосфера наистина демотивира, обърква хората да се осигуряват за пенсия, не само за бъдещи пенсии от обществената, солидарната система, но и от участие в капиталовите фондове, тъй като оттам се излъчваха също неверни сигнали, свързани с тяхното финансово състояние.
Увеличаването на пенсиите на българските граждани минава през увеличаване на доходите на работещите. Не е възможно да има високи пенсии и ниски доходи. Известен е фактът, че това, което получават заетите като процент от БВП в България е 37%, заедно с осигуровките и всички други социални плащания. Докато в страните, с които се сравняваме, тази компенсация на труда е близо 50%. Ако, примерно, укритите доходи влязат в официалната икономика и върху тях се начисляват осигуровки и данъци, тогава и пенсиите ще се увеличат. И ако скритата, сенчестата икономика е около 30% и се изсветли, това автоматично води до увеличение на пенсиите с една трета от сегашния й размер. Единственият път е този. Иначе и да намерим резерви и да увеличим само пенсиите, примерно, от продажба на държавно имущество или от допълнителна приватизация, без да вдигаме заплатите, това ще бъде временно, ще похарчим средствата за година-две, и после като отсъстват такива ресурси ще се върнем на старото положение.
Така че първата мярка е увеличаване на доходите, за да има една по-справедлива оценка на труда в България, легализиране на укритите доходи и оттам - по-големи приходи в пенсионния фонд и по-високи пенсии. Всичко друго е в областта на популизма и авантюризма - без финансова база ефектът се изчерпва бързо.
Защо не предприемат тези стъпки управляващите?
Публична тайна е, че гласуванията в НС в голяма степен са обвързани с корпоративни интереси. Не искам да давам политически оценки, но освен воля за тези мерки, трябва да има и професионален капацитет. За съжаление, второто отсъства. То липсва както в изпълнителната власт - виждам кои са съветниците и на премиера, и на министър Калфин, все хора с ретроградно мислене, без идеи и кураж. Виждам отсъствие на капацитет и в Народното събрание - голяма част от депутатите са фигуранти. Те нямат необходимата компетентност да осмислят промените, за които говорим. Примери за това - колкото искате: гласуването на недоразуменията, свързани в края на миналата година, свързани с универсалните фондове, другите поправки, които сега се предвиждат в Кодекса на труда и които са едно връщане назад... Затова съм песимист, за съжаление.