Комисията за финансов надзор (КФН) публикува методологията за прегледа на активите на пенсионните фондове и на застрахователните компании, който е част от препоръките на Европейската комисия (ЕК) за справяне с прекомерните макроикономически дисбаланси в България и който беше отложен заради недостига на външни проверяващи.

Документите, оповестени на сайта на надзорния орган, хвърлят повече светлина за упражнението, на което ще бъде подложени пенсионно-осигурителните дружества (ПОД) и застрахователните компании, които съвкупно в края на 2015 г. разполагат с активи за 15,5 млрд. лв., и което се прави за пръв път в България.

Методологията описва процедурите, които ще бъдат следвани от независимите външни проверяващи на фондовете на деветте ПОД, които оперират на българския пазар, и на застрахователния сектор. КФН до голяма степен обявява, че независимите проверяващи ще трябва да се придържат към Международните одиторски стандарти и Международните стандарти за финансово отчитане и разчита на техния професионален опит и преценка.

Финансовият регулатор публикува и образци, които проверяващите ще трябва да попълнят и да използват за предоставяне на информация и крайни резултати на дружеството, избрано в края на миналата година за ръководител на проекта, Управляващия комитет и на ПОД.

Припомняме, че прегледът обхваща общо 27 универсални, професионални и доброволни пенсионни фонда в България. Единственият доброволен пенсионен фонд по професионални схеми не участва в прегледа, уточняват от КФН.

Обект на проверка ще бъдат балансите и на всички застрахователи и презастрахователи, както и местните групи и подгрупи в България. Компаниите в общото застраховане са 29, животозастрахователите – 14, презастрахователят е един (Джи Пи Презастраховане АД), докато българските застрахователни групи са 5, а чуждестранните – 4.

Методологията с обем 51 страници обхваща определяне на праговете на същественост и критериите за определяне на активите, които ще бъдат обект на преглед, значимите портфейли с активи и експозиции, размера на извадката, преглед на равненията с активите, съхранявани от банките-попечители, както и проверка на реалното съществуване на активите на пенсионните фондове към 30 юни 2016 г.

След това ще бъде извършена проверка на данните, за да се удостовери тяхната надеждност, качество, достатъчност и уместност. След предоставяне на коментари относно принципите, използвани от пенсионните фондове, корпоративното управление и съответствието с нормативната уредба, ще бъде дадена оценка на основните процеси, свързани с активите на фондовете.

В методологията има и критерии за оценка на активите на пенсионните фондове със стойности до 30 юни 2016 г. и за идентифициране на инвестиции в ценни книжа, емитирани от лица, свързани с ПОД, управляващо фонда, т.е. – за свързани лица, както и оценка на ефекта върху дейността на пенсионните фондове.

КФН предвижда да бъде направен преглед на рисковете в съответствие с разпоредбите на нормативната уредба, която включва основно Кодекса за социално осигуряване и някои наредби на КФН и Българска народна банка. Сред целите на методологията е да бъде подобрена регулаторната рамка за обхващане и противодействие на тези рискове.

Окончателните доклади на независимите външни проверяващи трябва да бъдат представени до 14 октомври. През това време ще се следва стриктен план, който трябва да съставят преди работата по съставяне на извадката за прегледа, като в него трябва да се посочат потенциалните закъснения и предложения за корективни действия, както и други проблеми, ако има.

В методологията за застрахователите с обем 162 страници сред основните цели на прегледа на застрахователния сектор са анализът на портфейлите на всички дружества, за да се установят задълженията по застрахователните договори, да се оцени адекватността на техническите резерви по Платежоспосоност II, за да се получи приблизителна оценка за икономическата им стойност.

Тук също независимите външни проверяващи ще трябва да наблегнат върху оценката на влиянието на операциите на застрахователите с физически и юридически лица, които са в тесни връзки със застрахователя.

Ще е нужна оценка на ефективността, в съответствие с рамката Платежоспособност II, на прехвърлянето на рискове на трети страни, произтичащо от (пре)застрахователни договори, сключени от застрахователите, включително презастрахователните договори с ограничено поемане на риска.

Съществен елемент от проверката при застрахователите е преизчисляването на пруденциалните показатели в съответствие с Платежоспособност II. Одиторите трябва да подадат информация за показателите КИП, МКИ и граница на платежоспособност (налична и изискуема) за всеки застраховател.

Ще трябва да се преизчисли и маржът на платежоспособност в края на декември 2015 г., ако дадено дружество не покрива капиталовото изискване за платежоспособност (КИП) или минималното капиталово изискване (МКИ), освен ако маржът не е вече отрицателен в края на годината или проверяващият е убеден, че няма съществена промяна на този пруденциален показател в края на годината.

Застрахователните компании, които не попадат в обхвата на Платежоспособност II, ще се преглеждат на база приложимата рамка, става ясно от методологията. Оценките ще включват цялостна проверка на пълнотата и точността на главната книга на застрахователя, анализ на застрахователните портфейли, методологии, активи и пасиви, включително и оценка на адекватността на техническите резерви.

Окончателните доклади на независимите външни проверяващи трябва да бъдат представени до 15 октомври, или ден по-късно от датата, до която проверяващите на пенсионните фондове трябва да са готови.