Снимка: Pixels

Aĸтивитe на пенсионните фондове в България към 30 юни 2018 г. са на стойност 13,107 млрд. лева, което представлява ръст от 11,8% спрямо година по-рано. Сумата обхваща aĸтивитe нa yнивepcaлните, пpoфecиoнaлните и дoбpoвoлните фондове, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН).

Aĸтивитe нapacтвaт пo двa нaчинa - чpeз eжeмeceчнитe ocигypитeлни внocĸи нa вceĸи eдин paбoтeщ и чpeз yпpaвлeниeтo им oт cтpaнa нa пeнcиoннитe дpyжecтвa, ĸoитo имaт зaдaчa дa ги инвecтиpaт и yвeличaвaт.

Бpoят нa ocигypeнитe лица ĸъм ĸpaя нa пoлyгoдиeтo cъщo нараства. Към края на юни 2018 г. общият брой на осигурените във фондовете е малко над 4,63 млн. души, като се увеличава на годишна база с 2,45%.

Приходите на пенсионноосигурителните дружества през първото полугодие на 2018 г. възлизат на 92,7 млн. лв. и нарастват с 4,48 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Нетният финансов резултат на дружествата към 30 юни 2018 г. е в размер на 33,1 млн. лв.

Междувременно през миналата седмица стана ясно, че промени, подготвени от работна група към социалното министерство в Кодекса за социално осигуряване (КСО), предвиждат българите, родени след 1959 г. да получават пожизнена допълнителна пенсия, ако натрупаната в партидата им сума позволява месечен размер от поне 20% от минималната пенсия за стаж и възраст.

Пенсионните дружества ще бъдат задължени да гарантират минимален размер на пожизнената допълнителна пенсия, който ще се изчислява на базата на реално събраните осигуровки по партидата. Ако натрупаната в партидата сума не позволява месечна пенсия от поне 20% от минималната, пенсионерът ще има право да получи средствата си разсрочено, а при изключително ниска сума в партидата, ще може да я изтегли наведнъж.

През 2021 г., когато ще се пенсионират първите жени с право на втора пенсия, много от тях няма да могат да получават пожизнена пенсия, заради недостатъчно натрупани средства, които да гарантират минималния месечен размер, посочват от социалното министерство.

Допълнителната пенсия от частно пенсионно дружество, за която всеки месец се удържат по 5% от осигурителния доход на родените след 1959 г., ще бъде пожизнена, само ако натрупаната в партидата сума позволява месечен размер от поне 20% от минималната пенсия за стаж и възраст, или около 40 лева спрямо 2018 г.

Размерът на пенсията ще се записва в договор между осигуреното лице и дружеството, и ще има гарантиран минимум, изчислен на базата на всички преведени от НАП вноски. Независимо от това каква доходност е постигнало дружеството, дали има периоди с отрицателна доходност, това, което е удържано от лицето и преведено по вноската, е минималният размер, на база на който се изчислява гарантираният размер на пенсията, уточняват от социалното министерство.

Ако доходността на партидата е достатъчно висока, за да компенсира разходите на дружеството за такси и удръжки, размерът на пожизнената пенсия ще се изчислява от тази по-висока сума в партидата. Така например ако една жена, която се е осигурявала върху средния осигурителен доход за период от 20 години, се пенсионира през 2021 г., натрупаната сума в партидата й няма да позволи отпускане на пожизнена пенсия, а само разсрочено изплащане на сума от около 77 лева за период от 10 години. Ако обаче тази жена остане на работа още 3 години, сумата в партидата й ще се увеличи и при съответната прогнозна доходност ще й бъде отпусната пожизнена пенсия от 60 лева.

Когато в партидата няма достатъчно средства за пожизнена пенсия, но парите надвишават трикратния размер на минималната пенсия за стаж, лицето може да поиска разсроченото им изплащане. Ако средствата са в рамките на този трикратен размер, могат да бъдат поискани наведнъж или разсрочено за период от една година, показва информация на социалното министерство.

Още по темата:

Колко трябва да сте спестили за пенсиониране на всяка възраст?

Ранно пенсиониране? Мисията почти невъзможна...

127.57 лв. е разликата на средната пенсия между мъжете и жените през 2017 г.