Снимка: iStock

Хеджфондове срещу взаимни фондове: приликите

Има само няколко прилики между хеджфондовете и взаимните фондове. Тези прилики могат също да се считат за предимства за повечето инвеститори. Ето какво разбираме от Thebalance.

Ето кои са общите характеристики:

Инвестиции: Хеджфондовете и взаимните фондове са обединени видове инвестиции, което означава, че активите се състоят от пари от множество инвеститори, обединени заедно в един портфейл.

Диверсификация: Хеджфондовете и взаимните фондове осигуряват диверсификация чрез инвестиране на множество ценни книжа. Важно е да се отбележи обаче, че някои фондове са силно концентрирани в един конкретен тип сектор на икономиката. Обикновено хеджфондовете са силно диверсифицирани в различни видове ценни книжа, като акции, облигации и стоки, докато повечето взаимни фондове имат поставени цели и инвестират само в един вид ценни книжа или категория.

Професионално управление: Когато инвестират в хеджфондове или взаимни фондове, инвеститорите не избират ценните книжа в портфейла, мениджър или мениджърски екип избират ценните книжа. Хеджфондовете обикновено се управляват активно. Взаимните фондове могат да бъдат и активно, и пасивно управлявани.

Хеджфондове срещу взаимни фондове: разликите

Разликите между хеджфондовете и взаимните фондове са ключови фактори за избирането на подходящ инвестиционен фонд.

Ето какви са те:

Достъпност: Въпреки че хеджфондовете и взаимните фондове имат определени ограничения за инвестиране, като минимална първоначална инвестиция хеджфондовете не са толкова достъпни, колкото взаимните фондове. Някои хеджфондове изискват инвеститорът да има минимална нетна стойност от 1 милион долара или поне минимални първоначални инвестиции, които са трябва да са много по-високи от тези във взаимните фондове. Някои взаимни фондове имат минимални първоначални инвестиции до 100 долара и никой от тях няма изисквания за нетна стойност.

Разходи: Хеджфондовете обикновено имат много по-големи разходи от взаимните фондове. Често те надвишават 2%, докато повечето взаимни фондове имат разходи, които са 1.00% или по-ниски.

Цел / ефективност: Хеджфондовете обикновено са предназначени да дават положителна възвръщаемост във всяка икономическа или пазарна среда, дори и по време на рецесия и на мечи пазари. Поради този защитен характер възвръщаемостта може да не е толкова висока, колкото някои взаимни фондове по време на бичи пазарите. Например хеджфондът може да доведе до 4-5% възвръщаемост по време на мечи пазар, докато средният взаимен фонд намалява с 20%. По време на бичи пазар хеджфондът все още може да произвежда ниска едноцифрена възвръщаемост, докато акционерният взаимен фонд може да произвежда висока едноцифрена до двуцифрена възвръщаемост. В дългосрочен план взаимният фонд на евтини акции обикновено произвежда по-висока средна годишна доходност от типичния хеджфонд.

Извод: Най-голямото предимство на хеджфондовете може да бъде техният потенциал за постигане на стабилна възвръщаемост, която изпреварва инфлацията, като в същото време минимизира пазарния риск. Средният инвеститор обаче няма да има висока нетна стойност или минимална първоначална инвестиция, която често се изисква да инвестира в тях.

За повечето инвеститори разнообразното портфолио от взаимни фондове и / или борсово търгувани фондове (ETFs) е по-добрият избор от хеджфондовете. Това е така, защото взаимните фондове са по-достъпни и по-евтини от хеджфондовете и дългосрочната възвръщаемост може да бъде равна или дори по-висока.

Нека припомним плюсовете и минусите и на другия инвестиционен фонд, ETF.

Според експертите индексните фондове решават един основен проблем за инвеститорите - ликвидността, плюс това им дават възможност да инвестират на пазари, които не са „пренаселени".

И най-вече, индексните фондове са далеч по-евтини по отношение на разходната си структура за инвеститорите.

За разлика от хеджфондовете, индексните следят представянето на определен пазарен индекс, като копират до голяма степен неговото представяне. Те се отличават с високо ниво на ликвидност, позволяващо на инвеститорите да търгуват определени индекси и сектори под формата на акции.

Какви са стратегиите на хеджфондовете?

Типичният хеджфонд анализира пазара и пазарните възможности, като се цели към по-рискови инвестиции, тоест такива с по-висок потенциал за доходност.

За разлика от тях индексните фондове предоставят на инвеститорите далеч по-сигурни възможности, като отново пред тях има перспективи за висока доходност.

Индексните фондове се свързват и с далеч по-голяма прозрачност в сравнение със своите конкуренти. За инвеститори, опасяващи се как техните хеджфондове управляват средствата им, този фактор може да е сериозен, тъй като може да натежи да бъдат предпочетени.

Повечето от хеджфондовете обикновено не оповестяват публично своите инвестиции, като дори клиентите им не са наясно какво има в портфейлите им.

За разлика от тях, индексните фондове са много прозрачни и във всеки един момент е ясно в какво са инвестирали  средствата си.

В допълнение индексните фондове се отличават с далеч по-ниски изисквания за инвестиция (в рамките на цената на една тяхна акция), за разлика от повечето хеджфондове, управлявани от именити инвеститори. Минималната изисквана сума от хеджфондовете често възлиза на десетки хиляди долари. А резултатите им често не успяват да бият пазара...

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия с акции.

Още по темата:

Трите най-добри ETF-a за търговия във волатилна среда

Петте най-добри индексни фонда за дългосрочно инвестиране