Катастрофичният пул, от който би трябвало да се покриват щетите от природни бедствия, отново е на дневен ред. Финансовият министър Владислав Горанов обяви, че се готви законопроект за целта.

Идеята обаче тъне в „мъгла" и подозрително много прилича на пореден начин държавата да събере още данъци, коментираха застрахователни експерти пред „Труд".

Не е ясно нито как ще се събират парите в пула и как ще се определя размера на застрахователната премия, нито от кого ще се събират, нито какви точно бедствия ще се покриват. Единствено е известно, че обезщетения ще се изплащат на база данъчната оценка на имота, което според Горанов ще стимулира собствениците да търсят начини за тяхното завишаване.

Според статистиката в момента около 8% от 3,6 милиона български домакинства са застраховани срещу бедствия като земетресения и наводнения. Този процент е твърде нисък в сравнение със средните европейски стойности.

„В момента на пазара има 6-7 вида продукта по отношение на имущественото застраховане. Стига да има желание, човек може да си купи застраховка, която покрива щети до 5000 лева на цената на 2 кутии цигари. Така няма да му се налага да чака 350 лева помощ от държавата. По отношение на вноските за катастрофичния пул те едва ли ще са на по-достъпни цени", смята изпълнителният директор на ЗАД „Алианц България" Орлин Пенев.

Катастрофичния пул не е новост, във Франция например подобна система е създадена още след Първата световна война. Там застраховката не е задължителна, но държавата стои плътно зад пула като гаранции. Така ако в случай на бедствие парите в пула не стигнат, държавата гарантира обезщетенията.

В Испания катастрофичен пул е създаден преди около 70 г. след гражданската война за възстановяване на щетите. В различните страни пулът покрива точно определени бедствия. На Филипините например покритието е срещу изригване на вулкан и цунами, а в Холандия - срещу наводнения от морето.

Съседите

Катастрофични пулове от години осигуряват средства при бедствия в Румъния и Турция.

Румънският катастрофичен пул покрива щети от земетресения, наводнения и свлачища, като парите се набират от вноски на собствениците на жилища. Фондът е създаден на базата на публично-частното партньорство между държавата, застрахователните компании и инвестиционни фондове.

Обезщетенията зависят от вноските. Срещу 10 евро на година може да се разчита на 10 хил. евро обезщетение най-много. При 20 евро такса изплащаната сума скача до 20 хил. евро. Схемата е проста и за събиране и за администриране.

„Обезщетенията се плащат за няколко вида природни бедствия, това са и стихиите, които най-често сполетяват и България. За това този катастрофичен пул е най-подходящият за нас. Румънският модел има успех, защото е покрил половината жилища в страната за 6 години. Не може да се разчита всички жилища да се застраховат от раз още на първата година и че всички хора ще си платят и ще станат част от програмата", коментира Румен Гълабинов, бивш зам.-шеф на Комисията по финансов надзор.

В Турция схемата е подобна на тази в Румъния, но се покриват основно щети, нанесени от земетресения. Там от 13 години работи националната програма „Турски катастрофичен застрахователен пул".

През този период ежегодно са събирани такси от 2/3 от жилищата в Турция. Вноските в южната ни съседка също се събират по възможно най-лесния начин - фиксирана сума.

Не всички са привърженици на пуловите програми. Според изпълнителния директор на ЗАД „Алианц България" Орлин Пенев в никоя балканска страна създадените катастрофични пулове не са достатъчно успешни, за да бъдат давани като пример.

„Турският пул не успя да покрие и 30 на сто от щетите след последното сериозно бедствие. Защо Германия, която е двигателят на Европа, няма такъв катастрофичен фонд?", попита Орлин Пенев.