Снимка: Личен архив

По повод предложената от Комисията за финансов надзор за обществено обсъждане Наредба за въвеждане на системата „бонус-малус“ потърсихме за повече подробности Кирил Бошов*, председател на УС на „Еврохолд България" АД и главен изпълнителен директор на „Евроинс Иншурънс Груп" АД:

Два проблема тегнат над задължителната застраховка Гражданска отговорност - високите обезщетения за загинали на пътя и недостига на приходите от полиците по същата застраховка. Как ще бъдат разрешени тези два проблема?

Всички научиха за негативните последствия за застрахователите и потребителите на застрахователни услуги от тълкувателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), което разшири неимоверно кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди - болките и страданията, по Гражданска отговорност (ГО). Допълнителните разходи за застрахователите могат да доближат и надхвърлят 1 млрд. лв. и то само от минали случаи, което неминуемо ще доведе до рязко покачване на цената на застраховката ГО, ако не се вземат мерки. Затова ние предлагаме да се въведат фиксирани размери на обезщетенията за нематериалните щети и ясна методика за формирането на обезщетенията за материални щети при ПТП, при което делът на обезщетенията за имуществени вреди - загубата на доход, издръжката на деца, медицинските разходи и т.н., да се увеличи. По този начин ще внесем по-голяма предвидимост и стабилност на пазара, както и повече прозрачност и справедливост в системата за определяне на обезщетения.

Недостигът на приходите от полиците по ГО беше категорично потвърден от доклада Комисията за финансов надзор в доклад през лятото. Проблемът на е от вчера. Не е тайна, че цената на ГО в България е една от най-ниските в ЕС. До степен, че дори привлича застрахователни туристи от съседни или други европейски страни, които шофират автомобили с българска регистрация, за да се възползват. Същевременно щетимостта при ПТП в страната ни много по-висока от тази в Европа при явна тенденция за увеличение на размера на обезщетенията По смъртност на пътя дори сме на първо място. Освен това изплащаните компенсации за болки и страдания в България нараснаха особено много на фона на практиката в ЕС. Всички тези фактори движеха нагоре цената на застраховката през последните месеци, в комбинация с преустановяването на практиките на дъмпингови цени на някои от играчите на пазара. Необходими са повече превантивни усилия за предотвратяване на катастрофите по пътищата, както и недопускане на непазарни ценови практики, които залагат на ниски цени, без да се отчита поетия риск. Ние като асоциация сме готови да помагаме на държавните органи за целта.    

По първия вече има предложение за промени в Кодекса за застраховането, но премиерът поиска да се спре придвижването на законодателната промяна преди да се осъществи обществено обсъждане. Кой според Вас е най-добрият вариант за промяна на Кодекса относно обезщетенията при смърт на пътя?

Дългосрочно решение би било да се направи прецизна методика за определяне на обезщетенията по обективни критерии. Тази методика трябва да разглежда изчерпателно различните варианти за обезщетяване. Това включва загубата на доход вследствие смърт или неработоспособност, медицински разноски, разходи по болничен престой и рехабилитация, издръжка за децата на загинал родител и много други. Всички тези елементи са включени в дела на имуществени вреди, които не са само „ламарини и стълбове" и затова смятаме, че е правилно точно там да бъде финансовата тежест за застрахователите при плащане на обезщетения. Паралелно е необходимо и да се фиксира размера на обезщетенията за неимуществените вреди, които да са съобразени с европейската практика и със стандарта на живот в България. Комбинацията от двете мерки ще позволи справедливото обезщетяване на близките на загиналите в ПТП и едновременно с това няма да бъдат засегнати необосновано интересите на застрахованите.

Вторият проблем също е на път да бъде решен, след като Комисията за финансов надзор предложи на обществено обсъждане Наредба за въвеждане на системата „бонус-малус". Не закъсня ли тази Наредба?

Преди всичко системата "бонус-малус" няма за цел да гарантира или да увеличи приходите на застрахователите, а да внесе повече справедливост в сектора чрез стимулирането на добрите шофьори, а и на тези, които не спазват правилата да започнат да го правят. Независимо, че за тази наредба се говори от много години, трябва все пак да похвалим Комисията за финансов надзор, че успя да я прокара. Нереалистично е да очакваме съвършенство - внезапно да се появи наредба, която подрежда под конец сложния пазар на автомобилното застраховане. Трябва да имаме предвид, че "бонус-малус" не е панацея за решаване на проблема с многото загинали и ранени по пътищата. Тя е само част от усилията проблемът да се ограничи. За бонус-малус говорим от поне десет години, имаше идея на ниво застрахователи да се изгради система за обмен на информация. Недостатъците на такава система обаче щяха да бъдат толкова много, че тя просто нямаше да работи. Доволни сме, че стигнахме до проекта за наредба, предложен от Комисията за финансов надзор. С него имаме базата, над която вече можем да надграждаме. Дори критиките показват, че се върви по правилен път и е въпрос на време шофьорите с нарушения да плащат осезаемо по-скъпа застраховка за колата си. Обратно - тези с добро поведение да плащат по-ниска цена. 

Ще доведе ли Наредбата до по-справедлив ред за сключване на задължителната застраховка Гражданска отговорност?

До голяма степен съм убеден, че ще има повече справедливост в определяне на премията. Един от най-спорните моменти в наредбата беше това, че изряден шофьор може да се окаже собственик на "лош" автомобил и по този начин да попадне в обсега на малуса, без да носи никаква вина за това. Трябва да имаме предвид, че застраховка „Гражданска отговорност" в момента се прави на автомобила. На практика не е възможно бонус-малус към полицата да бъде единствено на водача.Система със сключване на застраховка „Гражданска отговорност", която да следва само шофьора, няма никъде в ЕС. Наредбата се е съобразила с тази особеност. Наред с това този проблем може да бъде решен лесно. Чрез системата на Гаранционния фонд всеки ще може да провери характеристиките на автомобила, който би искал да закупи и ако той има малус такива, да калкулира това в цената, която ще плати под формата на отстъпка.

Появиха се коментари, че системата „бонус-малус", вместо да дисциплинира нарушителите на пътя, ще засегне групи водачи, които не би трябвало да засяга. Например най-голямото намаление за добрите шофьори само с 25% от базовата цена ще дойде чак след осмата година от въвеждане на системата. За такива парадокси признават и от КФН. Какъв е вашият коментар?

Моделът с 25% бонус и 400% малус е силно наложен по света. Защо ако е добър на другите пазари, да не работи добре и на нашия? Правилото навсякъде е малусът да бъде няколко пъти по-санкциониращ от бонуса. Не е все едно дали ще плащаш 300 лв. базова премия, макар и да ти се струва висока, или ще плащаш 300 лв. плюс 50-100% увеличение заради неспазване на Закона за движение по пътищата. 

Какъв все пак ще бъде крайният ефект от новата система „бонус-малус"?

В най-добрия случай крайният ефект ще бъде намаляване на катастрофите, агресията и повсеместното неспазване на правилата. Не очаквам чудо и с магическа пръчка да се превърнем в Германия на аутобаните. Най-малкото бонус-малус ще накара тези, които редовно нарушават правилата, да се замислят. Много критики имаше защо ще се трупа лоша история за „дребни" нарушения като неспазване на дистанция. Статистиката на катастрофите показва, че много от тях са предизвикани от шофьори, направили преди това множество от така наречените дребни нарушения. Преди време в един от тунелите на магистрала „Хемус" стана верижна катастрофа и основната причина беше обяснена с неспазване на дистанция. Дали това е било дребно нарушение? Нека завършим оптимистично. Бонус-малус ще помогне поне част от агресивните шофьори да се замислят и да карат по правилата. А дори намаляване на катастрофите с няколко процента вече е успех. 

*Кирил Бошов е председател на УС на „Еврохолд България“ и главен изпълнителен директор на „Евроинс Иншурънс Груп“ АД. Той е член на УС на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и е част от борда на директорите на българския офис на глобалната предприемаческа организация Endeavor.

Въпросите зададе Здравко Василев, репортер в infostock.bg