Снимка: БГНЕС

Георги Вулов

Отиващата си годината е много тежка откъм природни бедствия, а покритията на щетите от градушки се оказват най-скъпите за застрахователните компании. В същото време Агенция "Борба с градушките" няма достатъчно средства за да разшири покритието. За съжаление, тази тенденция ще продължи. Така накратко описа ситуацията министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на един от отговорите в парламентарен контрол през юни.

Негова е и идеята част от премийния приход на застрахователите от „Автокаско" да бъде заделян за борба с градушките, за да може държавната фирма за борба с тези природни бедствия да получи допълнително финансиране.

Нов закон ще натоварва земеделски производители и застрахователи

След като беше позабравена темата от май тази година, изненадващо за застрахователи и земеделски стопани министър Порожанов поднови с публично изявление идеята си да внесе още в началото на следващата година проект на Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития в земеделието. Законът ще задължава земеделските стопани да правят отчисления от 0.50 лв. за всеки декар, който обработват, а застрахователите - по 0.8% годишно от премийния приход от "Автокаско" и имуществените застраховки срещу пожар, наводнения и кражби, като за целта ще бъде създаден специален фонд за финансиране на борбата с градушките, а той ще бъде управляван от държавно предприятие, т.е ново раздуване на държавната администрация.

Още аргументи в защита на новия закон

В Централна и Източна Европа, вкл. и в България, бурите, вятърът и градушките, традиционно причиняват най-голям брой застрахователни щети, показва проучване в 9 страни в региона от една от големите застрахователни компании Generali PPF Holding. При сериозните климатични промени, които настъпват през последните години, проблемът с градушките ще става все по-голям и предотвратяването им все по-сложно. Според министъра на земеделието, единственият шанс на земеделските производители да намалят щетите от градушки е в приемането на нов закон, който ще промени статута на ИАБГ и ще разшири обхвата на опазваните площи.

Какво показват разчетите на аграрното министерство

Номиналната цел, както се изразяват експертите на МЗХГ, е да бъдат увеличени парите за тази дейност. Схемата, която се предлага, предвижда средствата за борба с градушките да нараснат от 13.7 млн. лв., които сега се осигуряват от бюджета, до 28 млн. лв., като 6 млн. лв. от тях трябва да бъдат осигурени от застрахователните компании. В разпратено до медиите още през април тази година аргументирано несъгласие с предложението на аграрното ведомство от Асоциацията на българските застрахователи определиха идеята за законопроекта като обществено несправедлив и пресметнаха, че това ще оскъпи с около 5% едни от най-масовите застраховки -"Автокаско" и „Пожари и Природни бедствия".

Според проектозакона, държавното предприятие ще може да тегли и кредити, в случай че парите не стигат, да получава лихви от депозити, както и да прави портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации. Така прогнозният му бюджет е около 30 млн. лева.

На фокус градушките

Обобщените данни на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН (НИМХ) показват, че от началото на 2018 година до начало на лятото, най-тежък е бил месец април, с най-много валежи и градушки. Потвърждават го и данните на Изпълнителна агенция „Борба с градушките" (ИАБГ), според които април и май са били с много наситени ядра на градушки и са изстреляни повече от половината от запасите за целия сезон от ракети срещу градушките.

Активният сезон за борба с градушките за 2018 г. е открит на 24 април и тогава ИАБГ разполага с 8 608 ракети. Поради високата честота и интензивност на градовите процеси през април и май, през двата месеца са проведени 101 активни противоградови въздействия, като са обработени 459 облачни клетки с 5 056 ракети. Реално само за 35 дни - от 24 април до 28 май, са използвани близо 60 процента от всички противоградни ракети за 2018 година, сочат данните от справка, предоставена на министъра на земеделието.

Поради голямата интензивност на градоопасните процеси Агенцията е доставила на 22 май допълнително 2 хил. ракети, които да осигурят правилното и пълноценно провеждане на защитата от градушки. Равносметката обаче е тревожна - ракетните площадки с антиградова защита, които са 199, покриват само 1/3 от земеделските площи на страната. На всяка ракетна площадка заредеността е 30 ракети. Според обобщените данни на ИАБГ, от 3 до 6 хиляди ракети е средният разход за година, но има години, в които са изстрелвани 14 хиляди, има години, в които са 10 хиляди.

Освен това, на 4 юли по предложение на министъра на земеделието, правителството одобри 5 760 000 лева допълнителни разходи по бюджета на Министерство на земеделието за 2018 година. Според решението на Министерския съвет, средствата ще бъдат закупени противоградови ракети, във връзка с усложнената метеорологична обстановка в страната, аргументира решението си правителството.

Вижте още: Правителството отпусна 5 760 000 лв. допълнително за ракети срещу градушки

Разширяване на противоградовото покритие

От метеорологична гледна точка най-активните месеци за градушки са летните, но през последните години, заради промени в климата и зачестяване на неблагоприятните климатични явления, градушки се появяват в райони, които до момента не са били засягани от това природно бедствие. Затова в началото на юни МЗХГ инициира процедура за одобряване на допълнителни средства, в размер 5.760 млн. лв. за 2018 г., за закупуване на противоградови ракети.

В същото врем плановете на ИАБГ са системата за защита от градушки да бъде разширена и да обхваща 38 млн. дка земеделски земи (над 90% от всички). Разчетите за 2018 година общо полигоните от 9 да станат 11, а броят на ракетните площадки да се увеличи от 199 на 262. Двата нови полигона, които трябва да покриват района на Розовата долина - Николаево, Казанлък, Карлово, и района Димитровград, Хасково, Харманли, заедно с ракетните площадки към тях са в процес на изграждане и е планирано да стартират работа през лятото. По този начин чрез ракетната система ще се защитава 13 млн. дка обработваема земя при малко над 10 млн. дка преди лятото. Това покритие е основно в Северозападна и Южна Централна България.

За останалата територия на страната се предвижда защита със самолети, като по план те трябва да излитат от малки летища в Добрич, Търговище, Каменец (Плевенска област) и Равнец (Бургаска област). Закупени са и три нови радара за наблюдение, с което общо радарите стават седем. Инвестициите в доизграждането на системата по първоначални планове трябва да достигнат около 18 млн. лв.

Така, ако се реализират плановете на ИАБГ и МЗХГ, от градушки ще бъдат защитени 38 млн. дка, от които 13 млн. дка от ракетна защита и 25 млн. дка от самолетна защита.

Държавата се задъхва

Разширяването на обхвата на градозащитата и свързаното с това значително увеличение на средствата за осъществяване на дейността налага диверсификация на източниците на финансиране. През 2018 г. МЗХГ е осигурило необходимите средства за функционирането на ИАБГ и за увеличаване с 10% повече в сравнение с предходната 2017 г. на заплатите на служителите, съгласно споразумение, сключено между министерството, синдикатите и работещите в Агенцията.

По схемата за държавна подкрепа „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природно бедствие" се подпомагат до 80 % от действителните разходи за отглеждане на дадена култура през съответната стопанска година. Условията за получаване на подпомагане от природни бедствия, вкл. и от градушки, е земеделският стопанин да притежава констативен протокол за 100% пропаднали площи, издаден от експертна комисия. За компенсиране на щети през 2017 г. са изплатени 520 424 лева на 233 земеделски стопани, по заявени площи в размер общо на 9 659 хектара. До края на май за компенсиране на щети през 2018 година са подадени 12 заявления за обезщетение за 4720 декара, от които към 1500 са пшеница, към 2000 декара са царевица и от другите култури по-малко, сочат предварителните данни на МЗХГ.

Освен това, за насърчаване на земеделските стопани към доброволно застраховане на селскостопанска продукция се прилага схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция", като максималният размер на подпомагане е до 65% от стойността на застрахователната премия. Подпомагането обхваща застраховане на следните видове култури: овощни-семкови, костилкови, ягодоплодни, черупкови, южни, десертно грозде; зеленчукови: полски и оранжерийни; етерично - маслени; тютюн.

Защо застрахователите са категорично против

Въпреки че подкрепят реформите за управление на риска в земеделието, базиран на превенция, инвестиции и гарантиране на обезщетяване при настъпване на природни събития в голям мащаб, застрахователите настояват да се насърчават земеделските стопани и държавата да застраховат земите и дейността по градова защита.

ОТ МЗХГ контрират, че ако застрахователите не бъдат включени в частта на приходната част, това означава тежестта на финансирането за борба с градушките да се поеме само от земеделските производители и бюджетът, което ще бъде непосилно както за фермерите, така и държавата.

Според Асоциацията на българските застрахователи, предлаганият от правителството модел за борба с градушките:

- не съответства на разбиране за обществен интерес и социална справедливост, тъй като предвижда да натовари потребителите на застрахователни услуги от общо застраховане с по-голяма финансова тежест за обезпечаване на мероприятия по превенция или подпомагане на пострадали земеделски стопани, включително незастраховани, със средства от премиите на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието;

-  не отчита, че застрахователния сектор предлага управление на рисковете, свързани с неблагоприятни климатични събития в земеделието по по-ефективен начин от употреба на обществените ресурси;

- ще оскъпи застрахователната услуга и то в най-масовите застраховки, като Каско, например;

- няма да има ефект върху развитието и стабилизирането на пазара на земеделски застраховки;

- няма да доведе до намаляване на размера на изплатените застрахователни обезщетения от страна на застрахователите, отчитайки дела на обезщетенията за риска „градушка", в частност по имуществените застраховки и по застраховка Каско.

Още по темата:

Стартира пролетната кампания за борба с градушките

Близо 13,5 млн. лв. се отпускат за преодоляване на щетите от бедствия