Снимка: Pixabay

За поредно отлагане на дълго чаканата система „Бонус-Малус" за определяне на задължителната застраховка „Гражданска отговорност" съобщи Комисията за финансов надзор (КФН) в сряда следобед. И този вариант на наредбата бе критикуван от шофьори, автоинструктори и граждани, и одобрен, с някои малки забележки, от застрахователите.

Ден преди небанковият финансов регулатор да отложи въвеждането на системата, поне до март 2020 година, омбудсманът Диана Ковачева не одобри проекта за наредба, тъй като се засягат правата на гражданите, защото се дава превес на интересите на застрахователите пред тези на собствениците и водачите на моторни превозни средства (МПС), и поиска удължаване на срока за обсъждане (19 декември), тъй като остават само 12 дни, от които 7 са неработни.

Вижте още: Омбудсманът: Проектът „Бонус-Малус" ощетява гражданите

Основният аргумент на омбудсманът срещу философията на проекта на наредбата е, че не разграничава ясно оценката между собственика и водача на МПС при определяне размера на премията. „Оказва се, че собственикът на МПС отговаря за нарушение, извършени от други лица, вписани като водачи в полицата на автомобила, като малус точките на другите водачи се отразяват върху размера на премията му, без самият той да е допуснал нарушение", посочва общественият защитник.

Защо КФН удължава срока за Наредбата

В съобщението на сайта на КФН се казва, че направените до 11 декември предложения и коментари предстои да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС и тогава, след коледните и новогодишни празнични дни, в началото на следващата година, окончателният проект на Наредбата за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите да се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане. Приемането Наредбата за системата може да се осъществи едва след изтичането на посочения срок и обнародването ѝ в Държавен вестник, което се очаква да се осъществи не по-рано от месец март 2020 г.

Вторият опит отново е с фал старт...

И въпреки че не е записано в съобщението каква е точната причина за удължаване на срока, става ясно, че проектът се нуждае от доработване. Сред одобрилите Наредбата, освен застрахователите, са и представителите на няколко държавни структури и неправителствени организации: „В допълнение на каналите за събиране на общественото мнение, на 3 декември се състоя и експертно обсъждане във Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ), на което присъстваха Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", „Институт за пътна безопасност", Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС. По време на обсъждането, в изключително ползотворен дух, експертите затвърдиха подкрепата си към модела, като представиха и конструктивни и сериозно аргументирани предложения за подобрения в системата „Бонус-Малус".

Вижте още: КФН предлага Наредба за въвеждане на „бонус-малус" за Гражданска отговорност

Всъщност това на практика е втори вариант на Наредбата, който среща сериозно неодобрение. Първият вариант беше приет в началото на ноември 2018 година от предишния ръководен екип на КФН и още след първото обществено обсъждане беше решено Наредбата да се преработи.

Вижте още: КФН отговори на критиките за системата „бонус-малус"

Новият екип на регулаторът под ръководството на председателя Бойко Атанасов възложи на експертен екип да разработи нов вариант на Наредбата за „Бонус-Малус". В него бяха включени представители на КФН, МВР и Министерството на транспорта, а в процеса на изработване активно се включват и представители на Държавната агенция за пътна безопасност. Това всъщност са и отговорните държавни институции за поредния фал старт на Наредбата!

Вижте още: Бонусите по-малки от малусите за бъдещата задължителна Гражданска отговорност

Никой не оспорва необходимостта от системата

Досега никой не се е обявил против въвеждането на системата „Бонус-Малус", защото нейната крайна цел е движението по пътищата да се подобри, броят на жертвите в България да намалее и да стимулира отговорно поведение на пътя на водачите и върху ангажиментите на собственици на МПС. Все пак България е на първо място в ЕС по брой загинали при катастрофи с леки автомобили на 1 милион жители, според данните на „Евростат".

И още. От началото на 2019 г. до края на октомври, според данните на МВР, катастрофите са над 5000, като  при тях загиналите са близо 500 души, а ранените са повече от 6800.

През 2018 г. в страната са регистрирани 6684 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 611 и са ранени 8466, от които 6478 леко и 1988 тежко.

Още по темата:

Гражданската в България сред най-евтините в Европа, твърди застрахователен експерт

Експерти възобновиха разрабатването на системата „бонус-малус" в КФН

Повечето читатели на infostock не одобряват системата бонус-малус за Гражданската