Снимка: iStock

Данните на БНБ за първото полугодие на 2021-а показват, че независимо от неблагоприятната конюнктура - затваряне на бизнеси и ниски лихви, банковият сектор у нас намира начини да увеличава и печалбата и ликвидността си. Според БНБ печалбата на банковата система за първите шест месеца на 2021 г. е 659 млн. лв. (при 515 млн. лв. към 30 юни 2020 г.). За този ръст принос има увеличението на нетните приходи от лихви - с 92.6 млн. лева и от такси и комисионни - с 89.8 млн. лева. Негативно влияние върху ръста (със 70.3 млн. лева) на общите нетен оперативен доход оказва намаляването на постъпленията от дивиденти - с около 81 млн. лева.

Но е добре да се отбележи, че печалбата за второто тримесечие на 2021-а е по-малка от тази през първото. В тримесечният анализ "Икономиката и банковия сектор в България" на Асоциацията на банките в България (АББ) се посочва, че през второто тримесечие на 2021г. секторът отчита спад на нетната печалба от 11,5% на тримесечна база до 309,2 млн. лв. За сравнение, през първото тримесечие на 2021г. реализираната от банковата система печалба възлизаше на 349.4 млн. лв., докато през второто тримесечие на 2020г. тя беше в размер на 219.1 млн. лева.

Общият размер на нетния оперативен доход, който до голяма степен отразява нетния паричен поток на банковата система от основните й бизнеси, в края на полугодието на 2021-а е 2 181.7 млн. лева. Както вече споменахме, в сравнение със същия период на 2020-а той нараства със 70.3 млн. лева.

Всички тези нетни приходи от банковия бизнес са намалени от присъщите разходи. Например административните разходи за първите шест месеца на 2021-а са 850.4 млн. лева и в сравнение със същия период на 2020-а се увеличават с 36 млн. лева, в това число и заради ръста - с 28 млн. лева на разходите за персонал. Има повишаване - с близо 50 млн. лева на провизиите, който е изцяло за сметка на финансовото покритие, което задели Българска банка за развитие (ББР), по предоставените гаранции за кредитите за бизнеса и населението, които търговските банки отпуснаха по правителствените програми за справяне с последствията от COVID - кризата.

Разходите на банковата система за обезценки по отпуснатите кредити в края на юни 2021-а възлизат на 307 млн. лв. в края на, което според БНБ е със 73 млн. лв. (19.1%) по-нисък размер от този за първата половина на 2020 година. Тук трябва да се има предвид, че това намаление е отчетено при положение, че ББР е увеличила значително заделените средства за обезценка по отпуснатите от нея заеми. Общото намаление на разходите за обезценка може да се обясни с намаляването на броя и обема на необслужваните кредити. В съобщението на БНБ по този повод пише следното: "Брутният размер на необслужваните кредити и аванси в края на юни е 5.513 млрд. лв. (при 5.698 млрд. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6.72% (при 7.10% в края на март). При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани кредити и аванси в края на полугодието е 5.32% (при 5.50% към 31 март). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2.908 млрд. лв. (при3.065 млрд. лв. в края на март), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 3.71% (при 4.00% в края на март)"

Намаление на необслужваните кредити със 185 млн. лева за три месеца в условията на COVID криза е доста сериозен успех. Още повече, че в сравнение с юни 2020-а, това намаление е с около 400 млн. лева. Важно е също така да се отбележи, че статистиката на БНБ показва, че това намаление е изцяло за сметка на свиването на кредитите просрочени над 180 дни (те попадат в категорията "загуба"), които за една година са се свили от 3 245 млн. лева на 2 719 млн. лева. Но реалното състояние на необслужваните кредити ще може да бъде оценено едва през октомври, когато БНБ публикува данните за третото тримесечие на 2021-а. Тогава изтичат срокове по голяма част от заемите, чиито получатели са поискали и са получили отлагания на плащанията по лихви и/или главници по силата на банковия мораториум. Засега данните на БНБ показват, че общата сума на тези заеми е 9422 млн. лв., от които 7348 млн. лв. за предприятия и 2075 млн. лв. за домакинства.

И като говорим за кредити, редно е да отбележим, ръста на заемите , който отчита БНБ. "Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 1.0 млрд. лв. (1.4%) до 71.5 млрд. лв. Растеж е отчетен при вземанията от домакинства (с 1.0 млрд. лв., 3.9%), други финансови предприятия (със 125 млн. лв., 2.6%) и сектор държавно управление (с 14 млн. лв., 1.5%), а намаление - при вземанията от нефинансови предприятия (със 158 млн. лв., 0.4%)", пише в съобщението на Централната банка. От него става ясно, че активността на фирмите (нефинансовите предприятия) при вземането на заеми е равна на нула, което не говори добре за правителствените програми, имащи за цел да стимулират възстановяването и ръста на частния сектор. Тук изключваме програмата на служебното правителство за държавно гарантирани банкови заеми към частния сектор на обща стойност 2.5 млрд. лева. Тя бе обявена в началото на юни 2021-а и ефектите от нея ще видим едва в данните за банковия сектор за третото тримесечие на тази година.

За момента се оказва, че доброто представяне на банките на фона на кризата се дължи изцяло на домакинствата. Те са с най-големия ръст на кредитите. На тях също така в най-голяма степен се дължи и продължаващото увеличение на депозитите. Според БНБ депозитите в банковата система нарастват през тримесечието с 1.0 млрд. лв. (0.9%) до 109.4 млрд. лв. Увеличават се привлечените средства от домакинства (с 975 млн. лв., 1.5%), от други финансови предприятия (със 780 млн. лв., 25.3%) и от държавно управление (със 122 млн. лв., 3.5%). Намаление е отчeтено при депозитите на фирмите (с 687 млн. лв., 2.1%) и на кредитни институции (със 171 млн. лв., 3.5%). До голяма степен на тях се дължи и високата ликвидност на банковия сектор. По данни на БНБ ликвидният буфер на банковата система в края на юни е 34.9 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 12.8 млрд. лв. Отношението на ликвидно покритие е 272.5 процента.

Автор: Петър Илиев