Снимка: iStock

Нарастващите инфекции от COVID-19, съчетани с масови протести по целия свят, дестабилизират световния ред, според най-новите изследвания на Международния валутен фонд (МВФ), които показват, че колективната динамика вероятно ще попречи на крехкото възстановяване.

Работен документ, публикуван от изследователите на МВФ Лука Антонио Ричи, Методий Хадзи-Васков и д-р Самуел Пиенкнагура, наскоро изследва макроикономическото въздействие на социалните вълнения, като установява, че „вълненията“ са свързани със спад в глобалната икономическа продукция, като същевременно имат отрицателно въздействие върху „живота и поминъка на милиони хора по света“.

Последният глобален индекс на мира на МВФ, публикуван с Института за икономика и мир, отбелязва, че броят на бунтовете, общите стачки и антиправителствените демонстрации по света са се увеличили със „зашеметяващите 244 процента“ през последното десетилетие.

„По-нататъшната разбивка на данните показва, че броят на безредиците се е увеличил с 282%, докато броят на общите протести - с 821%“, пишат авторите.

Проучването обхваща само годините до 2019 г., така че пандемията от коронавирус не е взета предвид, нито последните случаи на насилствени сблъсъци и каскадни политически сътресения на места като разрушените от войната Афганистан, Куба и Южна Африка.

Въпреки това „последните тенденции биха могли да бъдат допълнително подчертани от пандемията COVID-19“, пишат авторите, предполагайки, че настоящите сътресения в световен мащаб могат да се окажат забавящи върху глобалния растеж.

На фона на нагряващи социално-икономически проблеми като расизъм, бедност, неравенство в богатството и застояли заплати, скокът в протестите както в развитите, така и в развиващите се икономики предизвика това, което авторите на МВФ наричат „значителни икономически разходи, свързани с епизоди на социални вълнения, но ефектите зависят от характеристиките на страната и естеството на събитието“.

Средно „икономическата активност намалява след скокове в индекса на вълненията“, нова метрика, която изследователите използват, за да свържат икономическите резултати със социалните смущения, се казва в доклада.

Проучването на МВФ придава ново значение на народните въстания, обхващащи целия свят, нещо, което авторът и историк Найл Фъргюсън наскоро описа като „каскада от бедствия“. На места, които са толкова различни, като САЩ, Франция, Южна Африка, Куба и Хаити, социалните вълнения, - които стават все по-насилствени в някои части на света - станаха ежедневие.

Това повдига въпроси за това как се справят икономиките пред нарастващите вълнения.

Проучването показа, че икономическото въздействие на протестите е повлияно, наред с други неща, от „силата на институциите на страната и способността да се реагира чрез икономически политики - пространството на политиките“, казаха авторите пред Yahoo Finance в имейл.

Все пак тези резултати подкрепят широк възглед за общия ефект на вълненията върху икономиката и критериите не са универсални, предупредиха авторите на изследването. Степента, до която социалните вълнения влияят отрицателно върху икономическите резултати, варира в зависимост от редица фактори.

„Измерването на въздействието на конкретни епизоди на размирици изисква задълбочено разбиране на контекста, в който се случва епизодът, задача, която излиза извън обхвата на нашето проучване“, казаха те пред Yahoo Finance. „Освен това, екстраполирането на съобщенията от нашето проучване към конкретни епизоди на вълнение може да доведе до погрешни заключения“.

Поуки от глобални горещи точки

Движения като „Арабската пролет“, която започна през 2011 г., и протестите в Хонконг, започнали през 2019 г., допринесоха за нарастването на глобалните социални вълнения.

Поредицата от протести и насилствени конфликти, настъпили в Близкия изток през началото на 2010 г., беше един от най-забележителните инциденти на социални вълнения през последното десетилетие. Въпреки че икономическите последици от пролетта варираха от държава до държава, почти всяка засегната нация наблюдаваше нисък икономически растеж и висока безработица в краткосрочен план.

В месеците след първоначалните протести на Хонконг срещу предложенията на Пекин да ограничи свободите на острова, една от най-динамичните азиатски икономики изпадна в рецесия, тъй като туристическият сектор се провали. Търговците на дребно и местните предприятия пострадаха в резултат на имуществени щети от протестите, като се наблюдава и спад на потребителските разходи. Инвестициите намаляха, тъй като настроенията на бизнеса пострадаха, а търсенето на имоти рязко се понижи.

Отделно, анализаторският отдел на МВФ разглежда и демонстрациите, последвали избирането на бившия мексикански президент Енрике Пеня Нието през 2012 г. В този случай десетки хиляди хора излязоха на улиците в Мексико Сити, за да протестират срещу обвинения в корупция и купуване на гласове.

Проучването на МВФ характеризира този инцидент като „по-малко значителен шок, еквивалентен на едно стандартно отклонение, което може да намали БВП с около 0.2 процентни пункта шест месеца след шока“.

Как се измерват социалните вълнения?

За да се изследва нивото на социална борба, причинена от събитие, проучването създава показател, наречен „Индекс на докладваните социални вълнения“ или RSUI. RSUI изчислява нивото на социални вълнения в дадена страна, като взема предвид броя на статиите, публикувани в големите вестници и мрежи на английски език в Канада, Великобритания и САЩ.

Изследването включва 89 държави, 32 от които са „напреднали икономики“, 57 от които са нововъзникващи пазари/държави с ниски доходи, от периода 1990-2019 г. Той изключва „нестабилните държави“ или тези държави, обозначени като нестабилни държави от Световната банка в поне една година от 2006 г. RSUI за всяка страна бяха след това изчислени спрямо тримесечните данни за БВП за проследяване на корелациите.

Докато условията и смекчаващите фактори могат да се различават, социалните вълнения очевидно водят до спад в производството и потреблението в нацията. Изследователите от МВФ установиха, че „вълненията оказват неблагоприятно въздействие върху икономическата активност, ... водени от резки свивания в производството и услугите ... и потреблението“.

Някои държави отчитат повече от нарастването на социалните вълнения от други и могат да зависят от вида на управление. Глобалният проследяващ протест на Фондацията на Карнеги за международния мир (CEIP) установи, че от 2017 г. над 110 държави са преживели значителни протести, като 78% от авторитарните или авторитарно ориентирани страни са се сблъскали със значителни протести.

Страните, които имат слаби институции или претърпяват значителни политически сътресения, са по-склонни да видят тежко икономическо въздействие. По-специално, развитите икономики се представят значително по-добре от развиващите се, когато става въпрос за въздействието на RSUI.

Най-големите протести, проследени от CEIP през последните няколко години, бяха споменатите по-горе протести в Хонконг, с над 2 милиона участници по време на пика си и протестите срещу Ево Моралес през 2019 г. в Боливия и протестите в Южна Корея през 2016-17 г., като всеки имаше около 1.5 милиони протестиращи, съответно.

Констатациите на доклада показват, че „неблагоприятните последици от социалните вълнения са очевидни във всички страни, независимо от нивата на доходите, но ефектът е два пъти по-голям“ в развиващите се икономики спрямо техните напреднали партньори.

Основните причини за социалните вълнения могат да повлияят и на икономическите ефекти. Докладът изследва протестите с икономически, политически и смесени причини, като установява, че и трите анализирани типа събития водят до „постоянно намаляване на икономическата активност“.

Съществуват обаче различия в тежестта на тези ефекти между събития с различни причини.

„Епизодите на размирици, мотивирани от социално-икономически проблеми, водят до по-рязко свиване на БВП от епизодите, свързани с политиката/изборите“, се посочва в доклада. „Епизодите, предизвикани от комбинация от социално-икономически и политически фактори, са свързани с най-големите свивания на БВП.“

Несъмнено не всички протести са създадени еднакво - и в дългосрочен план някои действително могат да бъдат от полза. Проучването на МВФ обаче подчертава как въстанията имат ясни междинни последици за съответните им страни.

„Публичните протести могат да бъдат важен израз на необходимостта от промяна на политиката“, казаха авторите пред Yahoo Finance. „Нашето проучване показва, че те могат да дойдат с краткосрочни до средносрочни икономически разходи. Протестите обаче могат да имат и дългосрочни икономически последици, които не оценяваме количествено в нашето проучване."

Още по темата:

Да прогнозираш правилно посоката и все пак да загубиш от криптовалути