Снимка: iStock

За да разберете загубеното десетилетие на германските банки, започнете с вече скандална вечеря за рожден ден на тогавашния шеф на Deutsche Bank AG Йозеф Акерман, организирана през април 2008 г. от канцлера Ангела Меркел.

Менюто беше незабележимо, шницел и аспержи заедно с бяло вино за 10 долара. Общественото недоволство, което последва, след като правителството беше принудено да подкрепи индустрията със спасителни средства и да даде гаранция за депозитите на спестовниците, даде ключов урок за Меркел в началото на нейния мандат: няма какво да спечелите в германската политика, ако бъде възприемана като твърде близка до най-добрите банкери в страната.

С приключването на нейната ера този месец, някогашните мощни инвестиционни банки във Франкфурт, бяха намалени по размер, от години на отрицателни лихви и по-строги регулации, които Меркел помогна да стимулира. Как ще излязат от този дълъг спад зависи не на последно място от това кой ще поеме управлението в страната и дали следващият канцлер може да завърши ключов проект, който е останал недовършен: банковия съюз на Европа.

Лидерът, Олаф Шолц от левите социалдемократи, е малко вероятен съюзник на големите германски банки като финансов министър при Меркел. Той привлече бивш изпълнителен директор на Goldman Sachs Group Inc. като съветник и подкрепи преговорите за сливане между Deutsche Bank и Commerzbank AG, когато и двамата кредитори се бореха с плановете си за обрат. Той също така започна нови усилия да съживи преговорите за съвместна европейска застраховка на депозитите, липсващата част от банковия съюз на блока.

„Нашата задача е да създадем рамка за успешна финансова индустрия в Европа“ - заяви Олаф Шолц в реч на 9-ти септември. Но неговият практически подход е дал малко резултати - отчасти, казват запознати, поради липсата на ентусиазъм от страна на Меркел, член на консервативния Християндемократически съюз, който държи кредиторите на една ръка разстояние, откакто е принуден да спаси няколко по време на финансовата криза.

Канцлерът се застъпи за регламент, който накара институциите да премахнат риска и да се съсредоточат върху бизнеса с кредитиране, но тя не успя да създаде функциониращ единен пазар за банкови услуги, който да улесни европейските инвестиционни банки да се конкурират с Уолстрийт.

„Меркел и нейните правителства гледаха на банковия сектор като на служител на индустриалния сектор“, каза Аксел Вианд, бивш изпълнителен директор на Deutsche Bank, който продължи да ръководи Hypo Real Estate Holding AG след нейното спасяване. „Банковият сектор сега е в по-добра форма по отношение на буферите за капитал и ликвидност, но що се отнася до конкурентоспособността, германските банки не са наваксали.“

Почти сривът на Hypo Real Estate през 2008 г., заедно с влошаващата се кредитна криза, принуди Меркел да излезе с публично изявление, гарантиращо на всички спестители, че техните депозити са в безопасност, ключов момент, който й помогна да реши да преследва по-строги банкови правила. Меркел даде тон на подкрепата на Германия за международните стандарти за банките да притежават повече капитал, с който да поемат загубите, както и за създаването на европейски фонд за ликвидиране на неуспешни кредитори.

Докато банките на Уолстрийт също трябваше да се борят с по-строги и скъпи регулации, фирми като JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc. спечелиха пазарен дял от европейските инвестиционни банки, след като САЩ принудително рекапитализираха големите кредитори във финансовата криза. При управлението на Меркел на банките им отне повече време за натрупване на своите финансови резерви и те не успяха да се консолидират по смислен начин извън националните сделки.

Европа също имаше по-дълъг махмурлук поради последвалата криза на държавния дълг, която постави светлината на прожекторите върху „контура на обречеността“ между силно задлъжнелите правителства и банките, които държаха облигациите им. През 2012 г. лидерите в региона решиха, че отговорът е банков съюз, който може да вдигне летвата за надзор, съвместно да се справи с неуспешните кредитори и да обедини защита на депозитите. Но този последен етап не е завършен поради разногласия относно начина за справяне с рисковете.

„Германия използва доста безсмислен подход към банковия съюз“, казва Валерия Дингер, професор по икономика, специализирана в банкирането в Университета в Оснабрюк. „Меркел предприе действия по време на кризата през 2008 г., но доста бързо стана ясно, че това не е индустрия, в която тя има горящ интерес.“

Хората, които са работили с канцеларията, казват, че събитията след вечерята в Акерман са убедили Меркел, че бизнес мениджърите и особено банкерите са приятели в хубаво време. Слабостта на лоялността на Акерман към правителството беше проявена по-късно през 2008 г., когато той каза, че би било "срамно" да се приеме държавна помощ. Коментарите бяха критикувани от германските законодатели като безполезни, докато правителството се опита да стабилизира банковия сектор.

Разбира се, големите германски банки също са допринесли за собствения си спад. Агресивната експанзия на Deutsche Bank като глобална инвестиционна банка я накара да получи най-високите законови сметки от всеки европейски кредитор, а набегът на Commerzbank в корабни заеми и търговски недвижими имоти я натовари с влошен дълг. Години наред и двете банки преследваха частични ремонти, които не успяха да намалят решително разходите.

През 2019 г., с усилията за преобръщане на двата кредитори, те проведоха преговори за сливане, подкрепени от служители в финансовото министерство на Шолц, което контролира държавния дял на Commerzbank. Но вътре в канцеларията нямаше голям ентусиазъм да се настоява за сделка, казаха хора, които са запознати с въпроса. Преговорите в крайна сметка се разпаднаха.

Шолц също се опита да сложи край на задънена улица в дискусиите относно европейската банкова интеграция, като заяви, че Германия е готова да обмисли форма на съвместно застраховане на депозити. Но предложението не успя да събере голяма подкрепа в Берлин, който отдавна е загрижен, че масата от малки германски спестовни и кооперативни банки може да бъде на върха на рисковете при кредиторите в Южна Европа.

Определеният наследник на Меркел като кандидат на ХДС, Армин Лашет, не е показал нищо, че би се отклонил от разглеждането на банковия сектор предимно като източник на кредит за индустрията. И с неотложните предизвикателства като изменението на климата, пандемията и провала в Афганистан, банковото регулиране отстъпи настрана за другите кандидати на изборите.

Ако спечели, Шолц ще трябва да преодолее това безразличие не само у дома, но и в цяла Европа.

Банковият съюз „е тема, която може да успее само ако има политически приоритет“, каза той миналата седмица. 

Още по темата:

Deutsche Bank върви по стъпките на Lehman Brothers