Снимка: iStock

Дълговата тежест на страните с ниски доходи в света нарасна с 12% до рекордните 860 милиарда долара през 2020 г., тъй като държавите отговориха на кризата COVID-19 с масивни фискални, парични и финансови пакети за стимулиране, се казва в доклад, публикуван в понеделник от Световната банка.

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас заяви, че докладът показва драматично нарастване на дълговата уязвимост, пред която са изправени страните с ниски и средни доходи, и призова за спешни стъпки, за да се помогне на държавите да достигнат по-устойчиви нива на дълга.

„Нуждаем се от цялостен подход към проблема с дълга, включително намаляване на дълга, по-бързо преструктуриране и подобрена прозрачност“, заяви Малпас в изявление, придружаващо новия доклад за международната статистика на дълга 2022.

"Устойчивите нива на дълга са жизненоважни за икономическото възстановяване и намаляването на бедността", каза той.

В доклада се казва, че запасите от външен дълг на страните с ниски и средни доходи заедно се увеличават с 5,3% през 2020 г. до 8,7 трилиона долара, което засяга държавите във всички региони.

В него се казва, че ръстът на външния дълг изпреварва брутния национален доход (БНД) и ръста на износа, като съотношението външен дълг към БНД, с изключение на Китай, нараства с пет процентни пункта до 42% през 2020 г., докато съотношението им дълг към износ нараства до 154% през 2020 г. от 126% през 2019 г.

Малпас заяви, че усилията за преструктуриране на дълга са спешно необходими предвид изтичането в края на тази година на Инициативата на Групата на 20-те големи икономики за прекратяване на обслужването на дългове (DSSI), която предлага временно отлагане на плащанията по дълга.

Г-20 и Парижкият клуб на официалните кредитори стартираха Обща рамка за третиране на дългове миналата година, за да преструктурират неустойчиви ситуации на дълга и продължителен недостиг на финансиране в държави, отговарящи на изискванията на DSSI, но досега са кандидатствали само три държави - Етиопия, Чад и Замбия.

Докладът показа, че нетните притоци от многостранни кредитори към страни с ниски и средни доходи са нараснали до 117 млрд. долара през 2020 г., което е най-високото ниво за десетилетие.

Нетното кредитиране на страни с ниски доходи се е увеличило с 25% до 71 милиарда долара, което също е най-високото ниво от десетилетие, като МВФ и други многостранни кредитори предоставят 42 милиарда долара, а двустранните кредитори 10 милиарда долара, се казва в съобщението.

Кармен Райнхарт, главен икономист на Световната банка, заяви, че предизвикателствата, пред които са изправени страните със силно задлъжнялост, могат да се влошат с покачването на лихвените проценти.

„Политиците трябва да се подготвят за възможността за дългове, когато условията на финансовите пазари станат по-малко благоприятни, особено в развиващите се пазари и развиващите се икономики“, каза тя.

Световната банка заяви, че разшири доклада за 2022 г., за да повиши прозрачността относно нивата на глобалния дълг, като предостави по -подробни и дезагрегирани данни за външния дълг.

Данните сега включват разбивка на външния дълг на държавата кредитополучател, за да се покаже дължимата сума на всеки официален и частен кредитор, валутният състав на този дълг и условията, при които са отпуснати заемите.

За държавите, отговарящи на изискванията за DSSI, данните също показват отсрочено обслужване на дълга през 2020 г. от всеки двустранен кредитор и прогнозираните месечни плащания за обслужване на дълга, дължими им до 2021 г.

Още по темата:

7.8% ръст на брутния външен дълг през юли