Снимка: iStock

Юли се оказа добър месец за фондовите пазари по света, но в голяма степен това се дължи на негативната тенденция през предходните три месеца. Видяхме възстановяване на индексите с 5-10%, което е нормална реакция на пазара след силните спадове преди това. Месецът обаче не може да се определи като добър или спокоен от гледна точка на макро новините и агресивното повишение на лихвите в САЩ и в Еврозоната. Инфлацията наближава пиковите си стойности и това не се дължи само на спада на горивата. Повишаването на лихвите дава отражение върху строителството и цените на недвижимите имоти, което е основната цел на централните банкери в борбата им с инфлацията. Федералният резерв повтори повишението със 75 б. п., а ЕЦБ стартира с половин процент вместо очакваната четвъртинка на юлското си заседание.

Колко сериозни са централните банкери?

Те подхождат много сериозно към инфлацията и имат за цел да спрат прехвърлянето й от суровините и енергията към разходите за работна сила. Мерките им трябва да повишат безработицата и да намалят съвкупното търсене в икономиката. От там компаниите ще имат възможност да плащат по-малко заплати и същевременно да не вдигат цените. На теория. На практика вече имаме спад на недвижимите имоти с 10-20% през второто тримесечие, индексите регистрират подобно намаление от началото на годината, а поевтиняването на суровините и горивата също намеква, че инфлацията скоро ще достигне пика си.

Защо тогава централните банки бързат с повишаването на лихвите? Те избягват да говорят за рецесия, но очакванията на пазарите са за намаление на лихвите в САЩ през второто тримесечие на следващата година. Тоест, след около девет месеца. В проекцията за лихвите на Федералния резерв няма такива очаквания и това означава, че или банкерите не виждат рецесията, или не искат да тревожат обществото и пазарите с нея преди изборите през ноември. Ако приемем, че Федералният резерв не очаква допълнителен икономически спад, такова разминаване с пазарите няма да е за първи път. И също така няма да е за първи път банкерите да грешат. Но ако икономистите и ръководството на Фед се опасяват от рецесията без да я споменават, тогава бързото повишаване означава, че се създава пространство за бързи стимули в бъдеще. Историята е пълна с такива примери и предишните две големи кризи потвърждават правилото.

Голямото разминаване между САЩ и Европа

По отношение на инфлацията има една голяма разлика между тях и това е нарастването на разходите за работна сила. В САЩ заплатите се покачват с 10%, в Европа с 3%. Поради тази причина лихвите в Еврозоната могат да изостават от ръста в САЩ и да не натискат толкова надолу икономиката. Но европейските акции са под по-сериозен натиск поради друга причина – поскъпването на суровините и скока на разходите за производство. Затова европейските акции изоставаха от американските във възстановяването си през юли и най-вероятно ще продължат да се представят по-слабо с времето.

По-ниският растеж на доходите на европейците и скокът на разходите им за комунални услуги е причината за негативни очаквания за растежа и най-вече за потреблението в региона. Поевтиняването на еврото допълнително влошава нещата за потребителите и за индустрията заради оскъпяването на ресурсите и енергията.

EUR/USD на паритет или под паритет?

Фундаменталните фактори подкрепят ръста на долара през втората половина на годината. Трябва да имаме предвид и това, че инвеститорите все още не купуват долари, за да скрият капиталите си от криза, както стана в края на 2008 г. Въпрос на време е да има нов опит за растеж на долара, воден от негативни новини за Европа или от агресивната политика на Федералния резерв, което допълнително да увеличи лихвения диференциал между двете страни на Атлантика. Еврозоната има още един сериозен проблем, който ЕЦБ адресира с еднаква важност, но вероятно тревожи банкерите много повече от самата инфлация. Това са дълговете на отделни страни и най-вече на Италия, където близо три трилиона евро държавни книжа трябва да бъдат подкрепяни постоянно от ЕЦБ. Изглежда невъзможно за банката да намали баланса си, каквито са плановете за следващите години. Слабото евро в среда на свиващо се глобално търсене не е добра новина за европейските компании, дори и те да се конкурират с по-евтиния си износ.

Корпоративните печалби подкрепят Уолстрийт

Единствената добра новина идва от корпоративните печалби. Растежът на финансовите резултати гони 7% на годишна база при очаквания около 4% повишение през второто тримесечие. Това подкрепя цените на акциите през летните месеци и оставя на заден план страховете от инфлацията, повишаването на лихвите и рецесията в потребителските разходи. Самите компании също не дават толкова негативни прогнози за третото тримесечие, което води до по-добро представяне на акциите след позитивен отчет. В същото време акциите на тези компании, които разочароват пазара с печалбите си, също не падат повече от средното за последните пет години.

Това повдига въпроса дали предстои покачване на американските индекси през август и евентуално след това през септември и октомври, които са известни с отличното си сезонно представяне, но и с най-големите спадове на Уолстрийт. Краткосрочните перспективи изглеждат добри през призмата на принудително затваряне на къси позиции, което може да се случи в периода на слабата лятна ликвидност. Нови десетина процента за август биха означавали едно типично „мечо покачване“, което е характерно за големите периоди на спад. През есента инвеститорите ще се сблъскат с тези фактори, които определят рецесията в потреблението – поскъпването на стоките и на комуналните разходи плюс повишаването на лихвите. Ако компаниите не успеят да отговорят на очакванията за 10% растеж на корпоративните печалби за третото тримесечие, Уолстрийт ще има проблем. А не трябва да забравяме и блокадата на Тайван от Китай, която може да усложни и без това проблемните доставки на чипове в световен мащаб.

Автор: Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, ЕЛАНА Трейдинг