Снимка: iStock

Необходими са повече частни инвестиции, за да се помогне на развиващите се страни да постигнат своите цели по отношение на изменението на климата, според Кристалина Георгиева, ръководител на МВФ.

„Така че най-важното тук и през следващите месеци е да работим неуморно за създаване на възможности за частни инвестиции в развиващия се свят“, каза управляващият директор на МВФ пред CNBC.

Уязвимите и развиващите се страни ще се нуждаят от между 160 и 340 милиарда долара до края на десетилетието, за да направят промени, свързани с климата, и до 565 милиарда долара до 2050 г., казаха по-рано от ООН.

Публичната помощ и финансирането от правителствата на развитите страни сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да запълнят недостига на финансиране на инициативи за изменение на климата в развиващите се страни, каза ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева пред CNBC.

Необходими са повече частни инвестиции, за да се помогне на развиващите се страни да постигнат целите си за изменение на климата, каза управляващият директор на Международния валутен фонд.

„Никога няма да го затворим, ако разчитаме на щедростта на богатите страни, защото е твърде голям, за да бъде запълнен гапа с публични пари“, каза Георгиева пред CNBC по време на интервю на срещата на върха за климатичните промени COP27 в египетския Шарм ел-Шейх.

„Така че най-важното тук и през следващите месеци е да работим неуморно за създаване на възможности за частни инвестиции в развиващия се свят.“

Преди срещата на върха Организацията на обединените нации призова за „увеличено финансиране и прилагане на действия“, за да се помогне на уязвимите нации да се адаптират към извънредната климатична ситуация.

„Промените в климата нанасят удар след удар върху човечеството, както видяхме през 2022 г.“, каза изпълнителният директор на Програмата на ООН за околната среда Ингер Андерсен, цитирайки опустошителните наводнения в Пакистан.

Уязвимите и развиващите се страни ще се нуждаят от между 160 и 340 милиарда долара до края на десетилетието, за да направят промени, свързани с климата, и до 565 милиарда долара до 2050 г., се казва в доклада на ООН.

Публичната помощ и финансирането от правителствата на развитите страни сами по себе си не биха били достатъчни, за да запълнят недостига на финансиране на инициативи за изменение на климата в развиващите се страни.

„Нуждите от адаптиране в развиващия се свят ще скочат рязко до 340 милиарда долара годишно до 2030 г. Въпреки това подкрепата за адаптиране днес възлиза на по-малко от една десета от тази сума“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

„Най-уязвимите хора и общности плащат цената. Това е недопустимо.”

В интерес на напредналите икономики е да помогнат на развиващите се страни да постигнат целите си по отношение на изменението на климата, каза Георгиева, посочвайки стабилността като ключова причина.

„Ако искаме да позволим на климатичните сътресения, отново и отново, да опустошават бедните страни, ние допринасяме за нестабилността, която Европа усеща много силно, особено когато миграционните потоци се увеличават“, каза тя.

Стабилността в развиващите се страни гарантира и търговията между напреднали и развиващи се страни, каза Георгиева.

„Ако искате вашите икономики да изнасят в тези страни, там трябва да има просперитет и стабилност“, каза Георгиева.

Прекъсванията във веригите за доставки, причинени от събития, свързани с изменението на климата, могат да представляват по-голям риск от този, породен от пандемията, добави тя.

Трябва също така да има по-голям тласък, за да се накарат предприятията в напредналите страни да бъдат отговорни за намаляването на емисиите, а данъците и регулациите са лостове, които много правителства могат да използват, каза шефът на МВФ.

„Трябва да признаем, че изоставаме много от това, което трябва да бъдем, за да защитим благополучието на нашите деца. Ако погледнете това десетилетие – 2020 до 2030 г. – трябва да намалим емисиите с някъде между 25% и 50% и емисиите продължават да растат“, добави Георгиева.