Снимка: iStock

Глобалната икономика все още е на път за постепенно възстановяване, но нарастващите финансови рискове и постоянната инфлация застрашават това, което е исторически ниско ниво на растеж, и шансовете за твърдо приземяване са нараснали рязко, каза Международният валутен фонд във вторник.

МВФ, кредиторът от последна инстанция, използва предпазлив тон, когато започва годишните си пролетни срещи във Вашингтон, окръг Колумбия. Една от причините: неотдавнашните банкови сътресения илюстрират опасенията, които икономистите на МВФ изразяват от известно време, тъй като централните банкери затегнаха паричната политика.

„Доминират рисковете от понижаване и мъглата около световните икономически перспективи се сгъсти“, пише директорът по изследванията на МВФ Пиер-Оливер Гуринчас в публикация в блога на МВФ, който се състои от 190 държави.

Ако напрежението във финансовия сектор бъде овладяно – базовият случай на МВФ – неговите икономисти очакват глобалният растеж да достигне дъното си от 2,8%. Това е преди да се повиши до 3% през следващата година, с 0,1 процентни пункта под прогнозите на групата за януари и отражение на крехкостта на възстановяването, нарастващите финансови рискове и постоянната инфлация.

Но в това, което МВФ описва като „правдоподобен алтернативен сценарий“, при който финансовият сектор е изправен пред допълнителни напрежения, глобалният растеж може да падне до 2,5% тази година, най-слабият от глобалния спад от 2001 г., освен мъките на пандемията през 2020 г. и глобалната финансовата криза през 2009 г.

Развитите икономики виждат най-изразено забавяне на растежа, като основният сценарий на МВФ призовава за растеж от едва 1,3% тази година в сравнение с 2,7% миналата година. МВФ очаква САЩ да нараснат с 1,6% тази година и 1,1% през следващата година – малко по-добре от очакванията през януари от 1,4% за тази година и 1% за следващата. 

В Европа ситуацията е по-смесена, като МВФ очаква растеж от едва 0,8% тази година, малко по-висок от януари. Но очаква растеж от едва 1,4% през следващата година, което е спад от очакваните 1,6%.

Развиващите се пазари са на път за по-силен растеж, като Китай все още се очаква да нарасне с 5,2% тази година, тъй като се възстановява от облекчаването на ограниченията на Covid, и с 4,5% през следващата. Очаква се Индия да нарасне с 5,9% тази година и още по-бързо с 6,3% през следващата година.

Инфлацията продължава да представлява предизвикателство за политиците, тъй като се задържа по-дълго от очакваното. МВФ очаква инфлацията да достигне 7% тази година и 4,9% през 2024 г. спрямо миналогодишните 8,7%.

Глобалната инфлация се охлади поради рязкото обръщане на цените на енергията и храните, но Гуринчас отбелязва, че основната инфлация, която изключва тези два фактора, все още не е достигнала своя връх в много страни и пазарите на труда остават много силни в развитите икономики. Това може да наложи централните банкери да затегнат допълнително паричната политика или за по-дълго от очакваното.

Все пак Гуринчас не вижда спирала на заплатите, като номиналните ръстове на заплатите все още изостават от увеличенията на цените, което води до спад на реалните заплати. Докато той очаква реалните заплати да се повишат, по-високите корпоративни маржове трябва да позволят на компаниите да поемат удара от по-високите разходи за труд.

По-притеснителното за Гуринчас е въздействието върху финансовия сектор от рязкото покачване на лихвените проценти, тъй като Федералният резерв и други затегнаха паричната политика, с неотдавнашни финансови проблеми в Обединеното кралство миналата есен и неотдавнашната регионална банкова турбуленция в САЩ, подчертаващи „значителната уязвимости както сред банките, така и сред небанковите финансови посредници.“

Ако банките станат по-предпазливи и ограничат още повече кредитирането, тъй като се справят с увеличените разходи за финансиране, МВФ очаква допълнително намаление на производството с 0,3% в световен мащаб тази година. МВФ също предупреждава, че финансовата система може да бъде подложена на допълнителни изпитания. Потенциални проблемни места: Финансови институции с твърде голям ливъридж, кредитен или лихвен риск, свръхзависимост от краткосрочно финансиране или в юрисдикции с „ограничено фискално пространство“ или държави с по-слаби възприемани основи, особено в нововъзникващи и развиващи се икономики.

Ако глобалните финансови условия се затегнат рязко при „събитие без риск“, това може да предизвика големи капиталови потоци от уязвими нововъзникващи и развиващи се пазари. Доларът може да поскъпне, тъй като инвеститорите бягат на безопасно място, а глобалната активност може да се изправи пред рязък спад. Комбинирано, това може да доведе до „сериозен“ сценарий за влошаване, за който МВФ дава шансове от 15%, и който може да забави глобалния растеж до само 1% тази година.

Политиците са натоварени със задачата да се движат по „тесен път“, като остават стабилни в усилията си за борба с инфлацията, но са готови да завъртят и разгърнат пълните си инструменти за справяне с последиците, включително опасенията за финансовата стабилност.

Средносрочната перспектива също е слаба, като МВФ предвижда икономически растеж след пет години от само 3% в световен мащаб, най-ниската средносрочна прогноза от 1990 г. насам. Тази прогноза отразява структурно забавяне на китайската икономика, белезите от пандемията, по-бавното темпото на структурните реформи и „нарастващата и все по-реална заплаха“ от отделяне, което води до повече търговско напрежение, по-малко преки инвестиции и по-бавен темп на иновации и приемане на технологии, докато светът се разпада на блокове.

Новото „нормално“ може да бъде по-бавен растеж и това прави световната икономика по-уязвима към финансови злополуки и клопки на икономическата политика, задаващи се на хоризонта.