Българите свръхконцентрират богатсвото си в недвижими имоти. Това си личи от факта, че ако погледнем към процента на „оимотеност“, близо 94% от българите имат собствено жилище. Преди нас в Европа са само румънците. Това коментира Д-р Боян Иванчев, основоположник на невроикономиката в България, в първото издание на финансовия подкаст „Силата на инвестициите“, кръстен на едноименното събитие, което Infostock.bg провежда през октомври.

Дали поради народопсихологическите особености на българите, че ние, като нация, имаме склонност към недвижимата собственост, или заради финансовите пирамиди от края на 90-те години, родните спестители насочват малък процент от спестяванията си към финансовите пазари, коментира още Иванчев.

Ето част от казаното от финансовия експерт:

Може би по-младите хора не помнят пирамидите, като Лайф чойс, Лекс и др. Самият аз търгувах с тези книжа, но нито един мой клиент не остана с експозиция в тези компании преди те да фалират. Не малко българи загубиха пари в тези пирамиди. Защо загубиха? Защото тези компании обявяваха високи дивиденти и няколко пъти ги платиха, но, може би при третото поредно плащане, платиха в ценни книги. От там започна разпродажбата и стана ясно, че са пирамидални схеми. Тоест, че първите, да кажем, 100 човека инвестират в някакъв тип „златни акции“, например на Лекс. Следващите 1000 инвестират в друг клас, и с техните пари се изплаща на първите инвеститори. Тоест, който влезе първи – изкарва пари, последните плащат печалбите. По онова време, много скоро след загубите, предизвикани от пирамидите, минахме през период на хиперинфлация.

Пари могат да се изкарват и при възходящ, и низходящ тренд, стига да има възможност да се продава на късо. Могат да се правят пари в България и на международните капиталови пазари. Най-голямата разлика между родния и другите пазари е, че нашият е много плитък и не е ликвиден. Това означава, че има ограничение в обемите, с които някой би могъл да търгува. При по-големи обеми, той се обрича на тази неликвидност и, когато би искал да продаде по-голямо количество, има голяма вероятност да не намери бид изобщо, да няма цена „купува“. Или ако иска да купи, да няма оферти „продава“. Това плаши институционалните инвеститори. Повечето от тях не се интересуват от лотове по-малки от 5 милиона лева, поради това спокойно можем да кажем, че нашият капиталов пазар продължава да е недоразвит, плитък, неликвиден и неинтересен за богати българи и за чуждестранни инвеститори. Това не означава, че някой, който търгува с, примерно, 200 000 лева, не може да прави добри пари, смята Иванчев.

Рецесията в европейски мащаб вече е потвърдена. По всичко личи, че ако динамиката е подобна от тук нататък, тази рецесия би била по-скоро мека, а не дълбока, както през 2008-ма година. В САЩ данните са разнопосочни. Изглежда, че до този момент там не се справят лошо, въпреки десет поредни вдигания на лихвите. Но именно тези данни, които сочат, че икономиката не се забавя толкова много, означават, че можем да видим поне още две вдигания на лихвите от ФЕД. 

Някъде на сайта на онлайн брокерите е написано какъв процент от техните клиенти губят пари. И този процент е между 70% и 85% за различните платформи. Защо това се случва и какви са грешките, които ни управляват, е цяла наука. Това е търговия в условията на стохастична система. Когато този, който оперира в такава среда, няма достатъчно опит и знания, той го приема като място за залагане. Както залага на спортни събития и други хазартни игри и разчита на късмет. Това е изцяло погрешно, защото, ако можем да изчислим вероятността на рулетката при залагане на едно число, няма как да изчислим вероятността къде ще бъде евро-долар след десет минути. Имаме някакви отправни точки, ниво на подкрепа и др., обеми, следим новините, кое е за долара, кое е срещу долара. Поради това, тази дейност е изключително сложна. 

Резултатът от едно изследване на петгодишна търговия при един от инвестиционните посредници в България, от обем от, нещо като, 400 000 реда в ексел, показва, че българските трейдъри губят два пъти повече пипсове, отколкото печелят. В същото време 60% от сделките им са печеливши. Но общият резултат е негативен, защото печалбата им е по-малка в пипсове, отколкото загубата. Загубата им е 2.11 пъти по-голяма, отколкото печалбата. 

Днешните начинаещи търговци са изключително облагодетелствани от възможностите на интернет и в същото време не са. Преди 90-те години, беше пълна фантастика някой да може да търгува на международните пазари. Минималните залози при сключване на сделки по телефон бяха 100 000 долара. Сега, всеки в рамките на половин час може да направи акаунт и да търгува, да прави фракционна търговия и да търгува с 300 лева, като купи, например, 20 различни акции. Изключително са облагодетелствани, но поради тази причина се вършат и ужасно много грешки, защото мислят, че е детска игра. Да не говорим, че ползват маржин търговия. Експеримент със скенер с доброволец показа, че при хипотетични пари мозакът не участва при вземане на решения. Той се активира само при търговия с реални пари. Категорично търговията с демо-сметка няма абсолютно никакъв смисъл. 

Има нещо много важно за изкуствения интелект, което не се знае. Софтуерът на изкуствения интелект все още се прави от хора. Когато един човек пише софтуера, в командите и ограниченията той вкарва собствените си ирационални склонности. Хората това го правят волно или неволно. Така че изкуственият интелект проявява определена ирационалност, но той и системите, които управляват пари, вече управляват над 25 милиарда долара. Те са по-добри, отколкото тези, които си мислят, че инвестирането е залог. Така че тези, които не желаят да учат, не желаят да придобиват знания или си мислят, че тези книги „Как да стана трейдър за 3 дена“ са правилни, по-добре да инвестират пари в асет мениджърски системи и фондове, управлявани от изкуствен интелект. Струва ми се, че все повече изкуствен интелект ще навлиза в управлението на парите, най-вече заради това, че таксите за управление са минимални. Няма разходи от човешки труд и високи заплати в традиционните инвестиционни фондове. 

Боян Иванчев през 1993 г. започва работа във ФБК София АД като брокер на фондовата борса. В различни финансови институции последователно е дилър, главен дилър и директор управление „Ликвидност и пазари“. През 2001 г. управлява портфейл от ценни книжа за над 80 млн. евро на външни пазари. В периода 2005 – 2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя на Република България, понастоящем преподавател и в УНСС. 

*Материалът изразява лично мнение и не бива да се приема като съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.